Един дзен учител разказвал: „Когато бях млад, обичах да плувам с лодка. Имах малка лодка и в самота плавах по езерото. Можех с часове да стоя там.
Веднъж седях със затворени очи и медитирах. Беше прекрасна нощ. Някаква лодка плуваше по течението и се удари в моята. В мен се надигна гняв. Отворих очи и се канех да наругая обезпокоилия ме човек, но видях, че лодката е пуста.
Нямаше към кого да насоча гнева си. Нищо друго не ми оставаше освен да затворя очи и да започна да се вглеждам в гнева си. В момента, в който го видях, направих първата крачка по Пътя си. В тази тиха нощ се приближих до своя вътрешен център.
Празната лодка стана моят учител. Оттогава ако някой се опитваше да ме обиди и в мен се надигаше гняв, аз се смеех и си казвах:
- Тази лодка също е празна.
Затварях очи и се отправях навътре в себе си.
Източник: Gnezdoto.net
