Черти на лицето, миризма, телосложение, жестове и мимики – всички тези неща играят роля за това колко привлекателен намираме даден човек. Но това далеч не е всичко! Според изследването „A neural link between affective understanding and interpersonal attraction“ (Неутрална връзка между афективно разбиране и междуличностно привличане), проведено от екип учени от Университета на Любек (Германия) начело със Зилке Андерс, хората биха определили човека до тях като привлекателен, ако смятат, че го разбират.
Експеримент, свързан с атрактивността
За целта на изследването 100 мъже трябвало да гледат видеа на различни жени, изпитващи мъка и страх, и да изразят чувствата им със съответната мимика. Участниците трябвало да посочат кое от двете чувства изпитва в момента изобразяваната жена и да кажат дали са сигурни в преценката си. Освен това задавали на мъжете въпроса колко привлекателни намират жените от видеата и дали „в реалния живот биха им обърнали внимание“, или по-точно дали вярват, че „биха се погаждали добре“ с тях. Окончателните резултати от анкетата показали, че мъжете намират за по-привлекателни тези жени, за които вярвали, че са разтълкували правилно емоциите им, тоест че са разбрали истинските им чувствата, отколкото онези, чиито изражения не могли да интерпретират безпроблемно.
Какво се случва в мозъка?
Във втората част на експеримента била измерена мозъчната активност на мъжете. Оказало се, че участниците се чувствали най-сигурни, че са разгадали правилно чувствата на отсрещния, когато по време на наблюдението мозъчната им дейност приличала на тази, отчетена при самите тях, докато изобразявали съответните емоции (тъга или страх). Колкото по-голямо било съвпадението между мозъчните дейности, толкова по-висока била активността в центровете на възнаграждение на мъжките мозъци. Учените стигнали до извода, че явно за хората като цяло (независимо че в случая били изследвани само мъже) е много важно да преценяват правилно човека до себе си, тоест да намерят подходящ партньор, с когото да си „сътрудничат“. Когато си мислим, че разбираме даден човек, ние автоматично изграждаме с него връзка и го намираме за по-хубав от онзи, когото не успяваме да „разчетем“.
