Работата на лидера изисква от него постоянно да общува и да си взаимодейства с други хора, като понякога този процес протича на изключително високи обороти. Така описана професията на лидера звучи като последното нещо, към което би се насочил един интроверт, и още по-малко като поприще, в което той би могъл да бъде успешен. Въпреки това аз съм имала шанса да работя с множество страхотни лидери интроверти, които знаят как да превърнат своите „слабости“ в ценни лидерски качества.
Преобразяването на чертите на интровертите, смятани за недостатъци от гледна точка на лидерството, в силни страни не е никак лесно, но то може да ви превърне в изключителен ръководител. Ето няколко начина, по които лидерите интроверти се възползват от естествените си предразположения:
1. Колкото са по-тихи, толкова повече чуват
Повечето лидери са екстроверти, а това означава, че те са склонни да говорят много и да не оставят много възможности на другите да изразяват своите гледни точки. Лидерите интроверти, от друга страна, са страхотни слушатели, които имат способността да се концентрират изцяло върху своите събеседници и да блокират външните фактори, които могат да им отвлекат вниманието. Те могат да вникнат по-дълбоко в казаното то другите и да какво всъщност искат да кажат, особено в случаите, когато по някаква причина те прикриват истинските си виждания. Слушането е ключово комуникационно умение, което дава на интровертите голямо предимство в лидерството.
2. Колкото са по-сдържани, толкова по-интелигентни изглеждат
Забелязали ли сте, че по време на екипните срещи човекът, който звучи най-интелигентно и смилено рядко е този, който не спира да говори и постоянно прекъсва другите? Обикновено за най-интелигентни се приемат по-тихите и скромни хора в стаята. Лидерите, които могат да контролират емоциите си и да се абстрахират от личните си чувства и проблеми, са най-ефективни. Силата на лидера се крие в сдържаността.
3. Колкото са по-пасивни, толкова по-дълбоко обмислят нещата
Лидерите екстроверти обработват информация като изказват мислите си на глас. Интровертите обаче събират мислите си преди да кажат нещо. Те избягват прибързаните заключения и обмислят всеки възможен вариант, преди да вземат окончателно решение.
4. Колкото е по-шумно, толкова са по-тихи
Тишината кара много хора да се чувстват неудобно, но интровертите нямат проблем с това да си мълчат, независимо от това какво случва около тях. Те не изпитват нужда да участват във всяка активност и да запълват тишината с шум. Когато най-накрая решат да проговорят, тонът им може да е нисък, но вероятно стойността на казаното ще е висока.
5. Колкото по-настоятелни са другите, толкова по-отзивчиви стават те
В света на бизнеса е наложена идеята, че лидерите трябва да бъдат непримирими, настойчиви и доминиращи, но истината е, че авторитарния подход обикновено отчуждава хората. Скромните и отстъпчиви лидери са онези, на които хората се възхищават най-много. Интровертите са склонни да привличат хората около себе си, защото те ги изслушват и действително вземат предвид казаното от тях. Интровертите не се опитват да засенчат другите и не придърпват светлината на прожекторите постоянно към себе си, което им помага да печелят по-лесно доверието на останалите и да изграждат по-дълготрайни и стабилни връзки с тях.
Истината е, че екстровертите по-често получават лидерски роли, но това не означава, че интровертите не могат да бъдат успешни на подобни позиции.
Лоли Даскал, президент и изпълнителен директор на консултантската фирма Lead From Within, в своя блог.
Редактор: Георги Георгиев / Мениджър Нюз
