Животът е пълен със стрес, безпокойство и тревоги. Родителите на малките деца се налага постоянно да се справят с много и трудни задачи.
Въпреки умората, възможните болести и капризи на хлапето, майките и бащите винаги трябва да имат сили, за да могат да контролират емоциите си и да му дават пример.
Как да успокоим стреса и да се научим да реагираме правилно и то от първия момент.
Ето съветите на психолог Мария Майорова.
Всяка емоция, дори и най-силната, трае 90 секунди
Толкова дълго ни „въздействат“ хората или обстоятелствата, които са я причинили.
През останалото време вредите на себе си. Силният стрес може да доведе до инфаркт, инсулт и необратими последствия.
Често обаче не можем да се освободим от стресовата ситуация, макар че тя вече е приключила. Премисляме, преувеличавайки в мислите си значимостта и обстоятелствата, довели до конфликта.
Колкото по-дълго продължи това, толкова е по-пагубно за нас.
Всеки път, когато се връщаме към тези спомени, към „епицентъра на събитията“, ние сякаш отново ги изживяваме.
Как да действаме
Понякога не можем да повлияем на обстоятелствата, но определено можем да повлияем на своята реакция, да я контролираме, за да сведем до минимум последствията.
Обидната фраза, насочена към вас, не е отрова. Отрова е личната ви реакция към нея.
Ако нещо наистина ви наранява, може да реагирате по различен начин.
Кажете си: „Това, което изпитвам в момента, е просто чувство. Скоро ще изчезне. Най-важното е сега е да разбера каква полза имам от ситуацията. На какво ме научи тя. Така ще превключим лесно мозъка от режим на стрес към режим на анализ. А това моментално носи след себе си успокоение.“
С други думи, след като за 90 секунди изживеете емоцията, трябва да се успокоите и да се опитате да анализирате ситуацията.
Например: вие сте ядосани (детето не се подчинява, тръшка се, прави сцени), имате право да изживеете емоциите си (гнев, ярост), но не е нужно да се ядосвате дни наред и да връщате лентата на събитията.
Ако човек „замръзне“ в негативна емоция, това е тревожен знак. Сигнал е, че той има нужда от помощ.
Лесно е да предадете и на детето „този урок“. Но родителите трябва да са за пример и да не прилагат „двойни стандарти“: да казват едно, а да правят друго.
