Някои деца от ранна възраст са готови да защитят мнението и го отстояват по всякакъв начин, други са срамежливи по природа. Как да ги научим да се защитават, обяснява психолог.
Много деца проявяват срамежливост в нова и непозната среда. Например, ако общуват с възрастни или връстници не в дома си, а в детската градина, на площадката или в училището. Това е нормално, особено, когато се срещат непознати хора. Но това може да попречи на социалната комуникация.
Представете си ситуация: момиче трябва да рецитира стихотворение, което то категорично не харесва и не желае да се включи. Но се подчинява, за да не обиди никого. Опитът ѝ обаче се оказва неуспешен и в резултат - сълзи, писъци и вечерта е провалена.
За да не се стига до такава и до подобни рискове е добре да подготвим детето и да го научим да казва какво мисли и да отстоява позициите си и то от ранна възраст, съветват психолози.
1. Първо: анализирайте конкретната ситуация, която е разстроила детето – просто му задавайте въпроси. „Ти не искаше да рецитираш това стихотворение. Защо?“ Добре е така да започнем разговора, за да му дадем възможност да защитава мнението си възможно най-често. И това се отнася за най-простите ежедневни ситуации.
Например, ако детето иска да носи червени чорапи вместо зелени – позволете му да направи избор. Попитайте го какво иска за вечеря, какъв анимационен филм иска да гледате.
2. Интересувайте се какво харесва повече – да моделира с пластелин или да рисува.
Разбира се, не трябва да изпадате в крайности и да изпълнявате всякакви капризи - от яденето на сладкиши пет пъти на ден до това да не слага шапка, когато навън е студено или духа вятър.
Но ако детето не е в опасност, чуйте мнението му. Тогава то ще започне да разбира, че има право на избор и ще го обмисли. Не пропускайте да го хвалите всеки път, когато избере точно това, което наистина го интересува и е личен негов избор.
3. Бъдете за пример. Родителите трябва да обърнат внимание на собственото си поведение. Детето като гъба попива модела на общуване, към който се придържат родителите му - ако например бабата налага волята си и принуждава майката да прави това, което тя не иска - не очаквайте детето да стане волеви човек със собствено мнение.
Мона Василева / Новите родители
