Как да прецакаме всички желания на детето си, как да отгледаме лъжец и как - невротик от малък, как да развалим вкуса му и завинаги да го отблъснем от четенето – това описва авторитетният педагог Дима Зицер в книгата си „Любить нельзя воспитывать“ („Любовта не може да бъде възпитана“ – Под това мото през ноември Зицер ще изнесе лекция-педагогическо шоу в Ню Йорк, за да обясни защо вместо радостта и удоволствието от общуването с близки хора толкова често чувстваме раздразнение, безсилие, умора и кого да слушат родителите – своя вътрешен глас, бабите, учителите или умните книги – бел. ред.)
Как можем да станем спокойни, уверени, подкрепящи родители за радост на себе си и потомството си? Известният учител е уверен: децата не бива да бъдат дресирани, с тях можем да се разберем. И дава крайно полезни вредни съвети затова как НЕ бива да се възпитава, за да не бъдат необразовани и неуверени хора.
Как да отгледаме лъжец
Когато детето ви разкаже за някой негов проблем или провал, можете да се опулите насреща му и да извикате: „Какво говориш?!“ Например, то ви казва: „Мамо, днес забравих как се пише „вкъщи.“ А вие реагирате с: „Леле! На твоите 8 години да си неспособен да запомниш как се пише „вкъщи“??? Кошмар!“
То очаква от вас подкрепа, а вие – бам - пресичате всичко! Така детето ще разбере, че не бива да се оплаква на мама, че е опасно да разказва за своите неуспехи. По-добре да лъже, лъже, лъже за това какъв е герой и как добре се справя с всичко.
Можете да разберете всичко за вашето дете от учители и съученици. И след това да започнете разпит на тема „Как мина в училище“. Ако видите несъответствия в историите на детето с докладите на „разузнавачите“, незабавно извикайте триумфално: „Ахааааааа!“ Детето ще се постарае да отгатне какво са докладвали разузнавачите и ще измисли нови и нови истории.
В крайна сметка, то е лъжец, тъй като го проверявате през цялото време и се доверявате на другите, а не на него.
Може през цялото време да сравнявате своето с другите деца. Да питате редовно: „А Ваня по-добре от теб ли си написа контролното?“, „Кой си даде най-бързо рисунката?“, „А учителката беше ли доволна от твоята работа?“ Детето бързо ще съобрази, че за мама е важно то да бъде най-добро от всички. И понеже не може да бъде най-добро от всички, ще започне да лъже, за да достави „радост“ на мама.
Може да изисквате истината. Затова кажете: „Искам да ми казваш само истината!“ И тогава, това е особено важно, когато чуете истината, трябва да я накажете подобаващо. „Кажи ми истината, кажи ми!“ Детето ще ви каже, че е откраднало училищния дневник и го е заровило на двора. И вие ще приложите ужасни наказания, за да знае, че когато казва истината, следва наказание.
Важно е никога да не вярвате на детето. Да поставяте под съмнение всяка негова дума. И после с тържествуващ вид да го уличите в лъжа. Трябва да го уличавате винаги, когато е допуснало някаква неточност в разказа си. „Как така във вторник? Ти ми каза, че е в сряда! Ахаа! Ти лъжеш, но аз все едно, ще разбера истината!“
Не позволявайте на детето да си фантазира. Веднага, щом почне да си измисля нещо, започвайте да го обвинявате в лъжа.
Контролирайте всяка стъпка на детето си, не му се доверявайте. И му покажете, че виждате всичко и че всичко ви е ясно!
Как да отгледате инфантилен и несамостоятелен човек
Когато детето поиска да си върже самостоятелно връзките на обувките (да си избере блузка, да си измие чашката или да си изпържи яйце), хвърлете се към него като орлица с вика: „Дай на мен, ти не можеш!“
Винаги диктувайте на детето как трябва да се облича, направете му разписание, събуждайте го сутрин, докато стане на 40, оставяйте супата в купичката с бележка до нея: „Да си я хапнеш за обяд!“
Не му позволявайте да пробва нищо ново, винаги казвайте: „Първо мама ще провери.“
Правете това дори, когато се спускате по снежен хълм и това начинание ви се струва много трудно.
Не му оставяйте свободно време. То трябва винаги да бъде заето с нещо важно от ваша гледна точка.
Никога не го питайте какво иска, какво би избрало. Той трябва правилно да разбере, че само вие решавате кое е добро и интересно за него.
Как да лишите детето от приятели
Ако хлапето ви се скара с някое приятелче, непременно потушете конфликта моментално, като дръпнете своето дете на страни. Разберете се сами с връстника му. Те са се счепкали, а вие започнете да изяснявате отношенията с „врага“ и заплашете, че ще му се стъжни, ако още веднъж обиди вашето. Желателно е да го направите пред очите на всички познати.
Опозорявайте по-често детето си пред приятели: „Ами, синът ми се страхува от всичко! „Наскоро се разплаща, когато видя клошар! Страхливец!"
Хвалете приятелите му, като му се скарате. "Виж, колко е талантлив Петя, той свири на арфа, но не можеш!", "Колко е умна Катя и как мило помага на майка си вкъщи, а не като теб!"
Как да направите от детето неуверен и невротичен човек
Давайте му за пример други хора, деца и себе си на неговата възраст. Разбира се, сравнявайте не в полза на детето. С времето самоувереността му ще се разклати. Гризе си ноктите? Получава ви се!
Започва да си гризе ноктите и да си хапе устните? Забранете му да прави това и добавете: „Ако си гризеш ноктите, никой няма да иска да общува с теб!“
Организирайте по-често ситуации с унижение – задавайте неприятни въпроси, поставяйте в неловко положение, уличавайте го в лъжа, изисквайте да направи отново онова, което вече е направило, карайте го да рецитира стихчета пред гостите, особено и най-вече, ако детето отказва със сълзи на очи и се притеснява от това.
Постоянно правете забележки. „Не тичай“, „Не крещи“, „Стой мирна“, „Дръж правилно лъжицата, не се държи така“, „Облечи си друга дреха“, „Препиши отново задачите“.
Набийте в главата му мисълта, че родителите не могат да бъркат, и че ви се налага постоянно да му се карате, защото то се държи непоносимо.
Как да развалите вкуса на детето
Заставяйте го да яде. Направете така, че храната да се превърне в изпитание.
Въведете правилото „Докато не си изядеш всичко, няма да ставаш от масата“ - нека храната да се превърне и в наказание.
Манипулирайте. „Приключи с яденето толкова бързо? А мама толкова се постара да сготви!“
Нека храненето да предизвиква комплекс за вина у детето.
Казвайте „това е полезно“, за да свикне да яде безвкусни неща.
Никога не го питайте какво иска за обяд, да не би да проумее какво му харесва и какво – не.
Забранете му да яде бонбони, но не се учудвайте, ако откриете под леглото му размазан шоколад – то е изяло бонбона набързо, защото знае, че след минута ще влезете и ще му отнемете това, което му харесва.
Сега за обличането: убедете детето, че дрехите трябва да бъдат удобни, не маркови, за да се перат по-лесно и да се носят по-дълго. Дрехи не оригинални и интересни, никаква мода, без игра с цветовете. През зимата – зимни, през лятото – летни.
Винаги давайте своята оценка за това как се е облякло и се чувствайте свободни да туширате творческия порив със забележката: „Оу, облякла си се като плашило“.
Когато детето ви разказва за своите интереси и вкусове, непременно коментирайте: „Как е възможно това да се харесва на нормален човек?“ Вие сте прави, на вас не ви харесва, значи е лошо.
Как да отучите детето да чете
Говорете с лозунги: “Книгата в щастие украсява, а в нещастие утешава!“, „Книгата е приятел на човека“, „Книгата е източник на знания!“ Нищо не обезценява нещата така, както високопарните фрази.
Напомняйте, что без книги животът не става, а този, който чете малко, живее недостойно.
Изисквайте да чете, разправяйте се за всяка страница! „Прочела си само три страници? Нищо не е това, няма да усетиш удоволствието от четенето.“
Заменете таблетите и играчките с книги. „Колкото страници прочетеш, толкова минути филмче ще гледаш.“
Докажете, че четенето е тежък труд и наказание. Заставяйте детето да чете, когато иска да си почине от уроците, заставяйте го да чете неща, които не са му интересни, но „всички сме ги чели“, за лоши оценки наказвайте с четене на допълнителни страници.
Самите вие недейте да четете пред детето. Можете да обясните това така: „Аз своето вече съм прочела!“
Как да убиете желанието на детето да споделя за себе си
Никога не разказвайте нищо за себе си – нито за своята работа, нито за приятелите, нито за това кой сериал следите в момента. Внимавайте! Ако започнете да споделяте свои лични радости и тревоги, детето също ще го направи, така че – не, нито дума!
Когато детето започне да разказва нещо, моментално го прекъснете с думите, че не ви е до него, че сега просто не искате да го слушате и сте много заети.
Разпитвайте го всеки ден какво е правило в училище – докато разбере, че не неговият личен живот е интересен, а само материалът, който са взели в клас.
Ако все пак чуете разказа му за нещо негово, непременно го изкоментирайте със сарказъм или презрение.
Така с времето, наградата за вас ще бъде чудна самота, прекъсвана от фразите: „Дай ми пари“ и „Не ме учи как да живея.“
