Първо трябва да искаш да имаш дете, ама това не е задължително. Желанието може да ти дойде и после. Или така и да не дойде, ама приятелките ти пък вече имат деца, някак е тъпо само ти да нямаш. Добре е обаче да не си много наясно какво се очаква от теб като родител.

После трябва да родиш детето, да прекарате няколко дни в болницата и после ви изписват. Задължително е да има оркестър, професионален фотограф и поне 55 човека рода на изписването.

След това детето започва да расте. Тук не се изисква кой знае какво. Сменяш някой памперс. Кърмиш, ама стига да не си развалиш бюста, нали… И вече като поотрасне дотолкова, че да може да се държи само́ в седнало положение, тикаш телефона в ръката му, когато искаш да помълчи, когато искаш да седнеш на кафе с приятелка, когато с таткото излизате на ресторант – изобщо всеки път, когато се НАЛАГА. Не че искате да го давате тоя телефон, то просто се НАЛАГА.

После детето започва да говори. Вероятно първо на английски. Ама че гений! Логопедът казва, че това е от много гледане на детски на английски език, ама какво разбира тая!

Когато расте, добре е да използва различни похвати за получаване на това, което иска – от тръшкане до истерии, защото в този живот се успява така – като на някого му писне от теб, и ти дава желаното.

Междувременно от таткото не се иска почти нищо – да погъделичка детето 2-3 пъти седмично и после да разправя на колегите как обича да си играе с детето.

Когато детето пита нещо, му отговаряйте, че нямате време. Много е важно: НЯМАМ ВРЕМЕ! НЕ СЕГА! Не си и помисляйте да му четете, да му обяснявате (малко е, не разбира!) или да рисувате заедно, да го учите на каквото и да е, защото все пак за какво са госпожите в предучилищната?! Едва ли някой очаква от вас да вършите тяхната работа!

Когато детето си позволи да ви прекъсне, докато водите важен разговор или се кефите на последния попфолк хит, непременно му бутайте телефона в ръцете, а ако го използвате в този момент, запасете се с втори или с таблет. Общо взето – никога не оставяйте БЕЗ ТАЗИ БЕЗЦЕННА ВЕЩ, защото иначе ще трябва да останете НА ЧЕТИРИ ОЧИ С ХЛАПЕТО. А какво ще го правите?!

Като порасне още малко, ще го мъкнете с вас по кръчмите.

Когато сте на детската площадка, задължително е то да бута колкото се може повече деца, да предрежда колкото се може повече от същите на пързалката и изобщо където е възможно, а вие не трябва да си мърдате пръста за нищо. Просто наблюдавате или си цъкате по телефона. Не му правите забележка, не се намесвате, не се извинявате на „жертвите“, иначе всичко пропада. Така че изобщо не си и помисляйте да поемете по този трънлив път.

После детето тръгва на детска, а след това - и на училище. Непременно трябва да се карате на учителките, когато си позволят да правят забележка на детето; когато го връщат заради сополи; когато твърдят, че не се държи добре. Подобни възмутителни практики просто не бива да бъдат толерирани. Ако се налага, дори заплашвате с физическа саморазправа.

Ето тук също е добре да се намеси бащата за повече тежест и да вдъхне респект с портфейл и тъмни очила.

После детето расте и расте… идва време да отиде в гимназия, а после да завърши с бал (а, спокойно – не онзи с оценките, а за купона говорим) – сега: внимавайте (ако трябва, записвайте си) – балът не е бал, ако не поканите минимум 200 души; ако не поръчате роклята или костюма поне две години по-рано; ако не струват петцифрена сума; ако не поръчате някоя певачица в ресторанта; ако не изтеглите кредит за цялото това удоволствие; ако не смените поне 6 фризьорки, гримьорки и маникюристки, докато не намерите перфектните. Останалото е волна програма – по желание можете вече да поръчате каляска с бели коне или вертолет, който да спусне отрочето в средата на училищния двор. Изобщо… проявете малко въображение, тук ви казваме основите, върху които вече нататък можете да надграждате.

Междувременно е от изключително значение да не се интересувате от дипломата на детето, освен ако не е пълна с петици и шестици. В случай че не е, не забравяйте да напишете поне в 5 групи в социалните мрежи как няма никакъв смисъл от изпитите, защото само стресират децата. Оценките от матурите пък съвсем нямат никакво значение. Изобщо не им обръщайте внимание даже. Все едно ги няма.

В тоя живот не е важно да се трудиш, а да познаваш точните хора, така че нека насочи усилията си в тази посока.

Надявам се, че ми следите мисълта, защото сега започва още по-съществената част.

Детето вече се е превърнало в изградена личност, пълноправен гражданин на обществото. Надявам се, че сте го научили вече, че ако не успее да се справи с някой изпит, то трябва да си го плати. Ако не си вземе шофьорската книжка от първия път, направо да си я купи, за да не си губи времето. Животът е кратък.

Ако кара скъпа кола, е задължително да изпреварва неправилно (но то само така се води според тъпия правилник), да свирка на всеки, който кара в ограничението, да се носи по аварийната лента или където и да е, стига да е пътно платно. Ако случайно някой катаджия си позволи да го спре, непременно да бутне рушвет. Така се оправят нещата. Ако не се оправят така, да бутне по-голям рушвет.

Нека спира на инвалидното (естествено с фалшиво изваден стикер). Нека отнема предимствата, където е възможно. Нека не си прави труда да спира на пешеходна пътека и на червен светофар. Другите ще изчакат. 

Парите определят законите.

Така да го научите.

Запомнихте, нали?

Гарантираме ви сигурен успех с тези ценни съвети.

Стига да искате да отгледате убиец на пътя.

А ако не искате, не опитвайте това у дома.

Животозастрашаващо е.

Цветелина Велчева©