Малките деца добре помнят тези, които виждат всеки ден. И е добре най-близките да се виждат редовно.
Всеки е присъствал на ужасната сцена – майката се прибира от 3-месечен гурбет, а собственото ѝ дете я посреща с писъци, широко отворени от ужас очи, тича и се скрие в полата на баба си.
Детето на 1-годишна възраст не забравя роднините си и не се стряска и плаши от гостуването им, ако се е виждало с тях 2-3 пъти седмично.
И, колкото хлапето е по-голямо, толкова по-дълго помни човека, с който си е играло и е разговаряло.
Днес обаче често се налага дори най-близките за него хора да отсъстват по месец-два и повече и възниква въпросът, как родителите да поддържат контакт във времето на раздялата.
Ето някои съвети от психолога Юлия Горбачева.
Снимки и албуми
Преди години снимките са били тези, които са пазели спомена за роднини и близки, които живеят далеч и детето рядко има възможност да види. Те са му напомняли за събития, свързани с тях. И така дори най-малките са помнели и можели да назоват баба и дядо, които живеят в провинцията. Честото разглеждане на албумите поддържало връзката жива.
Децата обаче съвсем различно възприемат снимката от реалния човек, който се движи, говори и общува с тях. И, ако детето е около година, ще му трябва време, за да свикне с човека, който не е виждал на живо, а е гледало единствено статичното му изображение.
Същото е положението, ако този човек е гостувал един път месечно на семейството. За да се установи контакт, ще е нужно време.
Продължава на страницата на Новите родители.
