Какво се крие зад личността на мегаломана?
Мегаломанът отказва да приеме, че в него се крие личност, която е страхлива, комплексирана и безчувствена. По тази причина той използва като защитен механизъм вербална агресия или налагане на фалшивото си всемогъщество. От друга страна, страхувайки се да не би някой да го надмине, той се подиграва на всеки, който му се стори заплашителен, и по този начин вреди на всички, които възприема като заплаха за егото си. Зад тази маска обаче се крие човек, изпълнен с несигурност и с чувство за непригодност, който се старае да не покаже на околните колко е уязвим всъщност. Като се опитва да преувеличи уменията си и да драматизира своите успехи, мегаломанът всъщност демонстрира занижено самочувствие и неспособност да посреща разочарованията.
Арогантността и надутото поведение на мегаломана по правило го поставят в положение на дълбока самота, защото останалите не го приемат. Понякога той самият се изолира – чувството му за превъзходство го изтиква на ръба на комуникацията с онези, които смята за малоценни. Тази самота – както обусловена отвън, така и самоналожена – води до усещане за емоционална празнота, която може още повече да задълбочи неговата неудовлетвореност и да подсили патологията.
