Нелюбов е когато не трябва да пречиш. Говорете, смейте се и се прегръщайте. Но да разказвате за преживяванията си? Това са глупости, а не преживявания.

Не можете да молите за каквото и да било – нужно е да осъзнаете, че сега ситуацията е трудна. И защо изобщо бихте го направили?

Не можете да очаквате помощ, възрастните трябва да могат да се справят сами. Дори и да са на пет. Това вече е почтена възраст. А ако си на трийсет и пет, това вече е старост.

Нелюбов е когато не ви наскърбяват, но и не ви хвалят. Просто не забелязват.

Когато ви е неудобно да се храните пред близък човек, защото може да ви каже, че се ядете прекалено много. Но същевременно ще изяде вечерята, която сте  приготвили, и няма да отрони и една дума. Дори няма да забележи, че сте се прибрали у дома и сте сложили свежи цветя във вазата.

Нелюбов е, когато не ви е позволен о да правите каквото и да било.

Когато дразните, пречите, говорите глупости, седите тихо в ъгъла и чакате… Не, не се оплаквайте, просто чакайте! Когато ви казват: „Сам си си виновен!“ Това не е любов.

Когато никога нищо не ви подаряват, това не е любов.

Когато не си струва да бъдат похарчени пари за вас, това не е любов. „Да, обичам те, но всеки да си знае мястото!“ И това не е любов.

Да, от нелюбов не се умира.

Но липсата ѝ прави хората плахи, унили, грозни, злобни – нямат самочувствие, страхуват се да не пречат, да не дразнят, да не развалят всичко… Няма какво да направите.

Ако осъзнавате, че не ви обичат, просто си тръгнете, дори с буца в гърлото. Или поне бъдете наясно – това не е любов! Не е любов.

По материали от cluber.com.ua