Това, което наричаме любов, обикновено е егоизъм и инфантилност.
Но ние сме свикнали да приемаме желаното за действително и да обличаме в романтика собствените си недостатъци. Да показваме милите си пороци от изящна гледна точка.
Когато искате да ви докосват, ласкаят, възбуждат, натискат – това е страст.
Когато искате да се грижат за вас, да решават проблемите ви, да ви правят подаръци, да ви обезпечават – това е инфантилност.
Когато искате неистово да ви обичат, да не могат да живеят без вас, да споделят цялото си време с вас и да оставят всичко останало на заден план – това е егоизъм.
Когато искате спешно да родите дете от даден човек – това е биология.
Когато искате някой веднага да ви направи предложение или да се съгласи да стане ваша жена, това е зависимост от общественото мнение.
Когато обичате, не искате нищо. Просто обичате.
Мотаете се из къщи, миете си зъбите, пишете писма, купувате си хляб, пиете чай, звъните на майка си – и едновременно обичате този човек. Той може в същото време да бъде където и да е, с когото и да е. Той може дори да не знае, че вие го обичате. Продължават да се появяват различни проблеми, животът си тече както обикновено, но все едно на вас някак си ви е усмихнато.
Да, това е непрактично, ирационално и странно.
Но именно това е любов.
Всичко останало е просто човешки страсти.
Да се изграждат може отношения, но не и любов. Може да се бориш за живота на дете, за първо място на конкурс или за правата си, но не и за любов. Може да очакваш отговорност за думи и постъпки, да очакваш честност и разбиране, но не и любов. Любовта няма практични резултати. Трябва просто да се научим да наричаме нещата със своите имена и тогава всичко ще застане на мястото си.
Любовта е просто приятно топло усещане в нашето тяло.
И това е най-хубавото, което ми се е случвало.
Източник: My-spirala.net
