Провеждайки експерименти, учените откриват един невероятен факт, който може да причини смърт само за няколко минути. Емоционалните сътресения създават мощни и смъртоносни токсини. След инжектирането на опитни животни със серум от кръвни проби, взети от хора, преживяващи силен страх или гняв, животинките умират за по-малко от две минути. Представи си тогава какво причиняват тези токсини на собственото ти тяло!
Всяка мисъл, която ти хрумва, за стотни от секундата довежда до промени в химическите процеси на организма. Помниш ли чувството, когато се носиш с пълна скорост по магистралата, и внезапно големият камион на двайсет метра пред теб набива рязко спирачки. По цялото ти тяло преминава вълна на ужас. Умът предизвиква незабавни реакции в организма.
Токсините, които произвеждаме в състояние на страх, гняв, безсилие и стрес, буквално ни убиват. Не е възможно да изпитваш страх, тревога и раздразнителност и в същото време да си здрав. Това е невъзможно, не просто трудно. Физическото ти здраве е отражение на твоето умствено здраве. От това следва, че най-често заболяването е резултат от неразрешени вътрешни конфликти, които с времето се проявяват на физическо ниво.
Удивителен е и фактът по какъв начин здравето ни се оформя от подсъзнанието. Случвало ли се е да те заболи главата от изпитан страх или гняв? Подсъзнателният ни ум е в състояние да ни разболее, за да се отървем от нежелано задължение. Случвало ли се е да се разболееш в деня, в който не искаш да ходиш на училище? Или да пипнеш ларингит преди важна реч?
Възможно е също да се разболеем под въздействие на убежденията и очакванията, които имаме. Достатъчно е зет ти да каже: „Пипнах ужасен вирус, така че сигурно и ти ще се заразиш и ще останеш в леглото две седмици“, и незабавно ставаш уязвим за болестта. Очакването също е една от причините да се разболяваме.
Съществуват доказателства, които навеждат на предположението, че е възможно да развием едно заболяване понеже родителите ни са страдали от него и вярваме, че е „нормално“ и неизбежно ние също да заболеем. В мозъчните си клетки носим подсъзнателните модели и програми, които определят дали ще останем здрави или ще се разболеем. Чуваш някои хора да казват „Никога не настивам“ и наистина се оказва така. Други се оплакват „Всяка година изкарвам най-малко по две настинки“, което също отговаря на истината. И това не е съвпадение.
Като малки бързо научаваме, че един от начините да получим внимание е да се разболеем. При някои това е единственият начин. Когато сме болни, приятелите и близките ни започват да се суетят около нас, а ние се чувстваме по-обичани и по-сигурни.
