Психолозите казват, че един от най-честите въпроси, които им задават, е как да се грижим за физическото и психичното си здраве.
Отговорът е прост.
Обикновено двете са свързани.
Ако сме достатъчно физически активни, то със сигурност ще се чувстваме добре и психически, и емоционално.
Да спортуваме редовно, да правим упражнения всеки ден, да се разхождаме, да се стремим да ходим пеша винаги когато е възможно.
Грижим се за физическото и психическото си здраве по един-единствен начин: като не го пренебрегваме.
Вслушваме се в сигналите, които ни изпраща тялото, интуицията, вътрешното ни чувство. Емоционалното здраве е в основата и на физическото ни. Съвременният свят ни изправя пред толкова много предизвикателства, че ние просто нямаме право да изоставаме. Светът се променя твърде бързо, твърде стремглаво, по-бъзро, отколкото дори осъзнаваме. Това със сигурност ни води към мисълта за мигновено удовлетворяване на нуждите, за бърз ефект и резултат. Това е пагубно за човешката мисъл и за човешкото сърце.
Готова асимилирана информация.
Готови асимилирани чувства.
Готови асимилирани мисли.
Готова асимилирана любов.
Всичко да бъде предадено във вече сглобен вид.
Ние няма нужда да положим каквито и да било усилия, размисъл, съмнения.
Представете си само какво бихте изгубили, ако ви подредят конструктор, който вече е сглобен? Къде остава удоволствието от процеса на създаване?
Въображението линее.
Всичко е наготово.
Човекът не е устроен така, просто сме го забравили. Имаме нужда от време за копнеж, от време за фантазиране, от време за мечтаене. Нуждаем се от моменти, в които да помислим как сме, кои сме, какво ни е и от какво имаме нужда, какво ни е натъжило, какво ни е зарадвало.
Винаги, когато успяваме да обърнем внимание на това, сме достатъчно добре. Може би не напълно, но достатъчно.
