Представете си чиния, пълна с хрупкави захаросани бисквити, торти с глазура, пухкави понички и хрупкави захарни фунийки, отрупани със сладолед. Устата ви се пълни със слюнка дори при самото им споменаване. Чудили ли сте се някога какво се случва в мозъка, което прави сладките неща така неустоими?
„Захар“ е общ термин, който обозначава молекулите, които химията нарича „въглехидрати“. Глюкоза, фруктоза, сукроза, малтоза, лактоза, скорбяла – всички те са видове захар. Захарта не се среща само в сладкишите и десертите, тя присъства и в доматените сосове, зърнените закуски, подсладените напитки. Ние непрекъснато поглъщаме захар. Затова е важно да знаем как въздейства тя върху мозъка ни. Какво се случва, когато усетим познатия вкус върху езика си? Дали хапването на малко захар ни кара да искаме все повече?
Когато хапнете лъжичка мюсли, захарите, които съдържа то, активират рецепторите за сладко върху езика ни. Тези рецептори изпращат сигнали до мозъчния ствол, откъдето той се разклонява към много области в главния мозък, една от които е мозъчната кора. Различни области от нея обработват различни вкусове – горчиво, солено, умами, и в нашия случай – сладко. Оттук сигналът активира системата за възнаграждение в мозъка. Тази система е верига от електрични и химични пътища, които минават през няколко различни мозъчни области. Това е сложна мрежа, но позволява да отговорим на един прост подсъзнателен въпрос: „Трябва ли да го направя пак?“
Сладкото, приятно чувство, когато отхапете парченце шоколадова торта – това е системата за възнаграждение, която ви казва: „М-м-м, да!“. И тя не се активира само от храна. Общуването, сексът и наркотиците са само няколко примера за преживявания, които активират същата система.
Но прекомерното активиране на тази система задейства поредица от неприятни преживявания: загуба на контрол, ненаситно желание и повишен толеранс към сладкото.
Да се върнем на хапката мюсли. Тя слиза в стомаха и преминава в червата. Там също има захарни рецептори, но те не подават сигнали за вкус, но съобщават на мозъка ви, че сте сити – или че организмът ви трябва да произведе повече инсулин, за да се справи с излишъка от захар, който сте поели.
Основната „валута“, с която работи системата ни за възнаграждение, е невротрансмитерът допамин. В главния мозък има множество рецептори за допамин, но те не са разпределени равномерно.
