Специалистите, които имат отношение към психичното здраве, често се срещат с трудността на хората да направят разлика между психиатър, психолог, психоаналитик и психотерапевт, констатира Стефка Чинчева от Център за приобщаващо образование и дава пояснения за priobshti.se.
Колебанието за същността на ролята на тези специалисти често се превръща в препятствие на пътя на родителите да потърсят подкрепа тогава, когато, по една или друга причина, разпознават в себе си или в децата си необходимостта от някакъв тип специализирана психологичическа грижа.
Наред с това, родителското търсене на подкрепа често се бърка от самите родители със слабост и неспособност у тях самите, наместо зрялост и грижа за себе си и детето - каквото всъщност представлява търсенето на помощ от специалист.
Смисълът на всички тези сложни „психо-“ думи
Психиатър, психолог, психотерапевт или психоаналитик - ако решим да потърсим помощ за себе си, за детето си или за друг близък човек при специалист, който има отношение към психичното здраве и благополучие, към кого от тях е най-подходящо да се обърнем и защо?
Разликата в практиката на тези специалисти идва, както от различната професионална подготовка, която са получили, за да придобият квалификацията си, така и от начините, по които се опитват да облекчат човешкото страдание.
Психиатърът е лекар, който работи с хора с различни разстройства на психиката. Тъй като е лeкар, той следва медицинския модел и обяснява промените в психиката, тяхното протичане и повлияването им със законите на биологията. Лечението в психиатрията е предимно чрез лекарства.
Психологът, за разлика от психиатъра, няма медицинско образование, което значи, че не е лекари, а оттам и че не третира психичното страдание чрез медикаменти, въпреки обичайното схващане, че това е така.
