Доброто и сговорчиво хлапе изведнъж започва да се държи непоносимо и става агресивно. На площадката редовно стават конфликти, то воюва с другите деца и не си дава играчките, в къщи мачка котката, тя пронизително мяука, бяга и се крие. Това се случва често около втората година.
Психоложката Мария Соснина разказва за свързаните с възрастта промени в поведението и дава съвети на родителите как да реагират.
От къде идва агресията
Родителите забелязват, че хлапето внезапно започва да чупи играчките си или да подритва и мачка домашния любимец.
То прави това, не защото е станало лошо и злобно, а защото все още не може да контролира чувствата си, нито проявява чувство на емпатия.
Детето мачка котката, дърпа й опашката, стиска я и си мисли, че си играят. То не разбира защо тя бяга, мяука и се крие от него.
Същото важи и за играчките. Често малко дете разглобява или чупи играчката, защото иска да разбере „какво има вътре“ и „как работи“.
То може да разглоби играчка, да изучава нейните компоненти, но в неговите представи това не означава, че я чупи.
Как да действаме
- До тригодишна възраст е важно правилно да спрете неволната агресия на детето. Например, ако то удари или ухапе майка си, тя трябва да му покаже, че я боли и че й е неприятно.
И трябва да го прави винаги когато то посегне.
Ако тя каже „Боли ме“ с усмивка на лицето, детето ще го възприеме като игра.
Трябва да говори със строг, равен глас.
Достатъчно е да каже просто: „Не може да правиш това, боли“.
Може да обсъдите ситуацията по-подробно, когато то стане на 5-6 години.
- Важно е да го научите как правилно да изразява емоциите си и да обясните какви действия са приемливи, когато то е ядосано. Например, ако то обиди или бутне друго дете, това е защита. Но е неприемливо да атакува първо.
- Ако детето непрекъснато се кара с някого на площадката, трябва да разберете кой провокира тези ситуации. Може би не сте му обяснили правилно, така че да разбере, къде са неговите граници. Понякога то може да вземе чужда играчка, колело, тротинетка, без да попита и да поиска разрешение и това да предизвика ответна реакция.
- Обърнете внимание дали семейството ви има навик да се държи агресивно, дали някой не се пали и не говори твърде емоционално. Децата често копират поведението на родителите си.
- Уверете се, че детето ви няма разстройство от аутистичния спектър. Тези деца може да имат проблеми с емпатията. Но само специалист може да направи изводи - в идеалния случай детски психиатър. Невролог, педиатър и психолог също може да помогнат.
