Агресията е дума, която предизвиква негативни емоции, но от друга страна все по-често чувате термина „здравословна агресия“. Може ли наистина агресията да е „здравословна“?

Знаем, че емоциите не са нито добри, нито лоши. Те просто съществуват. Детето трябва да може да ги разпознае и да ги изживее. Включително и да премине през агресията, която е израз на гняв, но без щети за него и за околните, обяснява психоожката Елена Буревая. Това е здравословното поведение. 

Какво представлява гневът

Майката за пети път повтаря: „Ани, обуй си обувките“. Ани не се обува и не забелязва майка си. И в този момент гневът връхлита майката. И тя вече не повтаря, а крещи: „Ани-и-и , обуй си обувките!!!!“

Това не е педагогическо, но ясно показва как работи емоцията на гнева: Ани накрая обува обувките си, и то много бързо.
Когато изпитваме гняв, ние усещаме своята сила и мощ – аз съм, аз съм тук, аз нареждам. Използваме тази енергия и я предаваме на друг – детето се обува.

Защо потискането на агресията е опасно

Когато потискаме гнева на детето, ние отнемаме собственото му чувството за сила. И ако родителите непрекъснато се карат, крещят и заповядват, то расте неуверено в себе си и има ниско самочувствие.

Повече от 80% от всички запитвания към психолозите за проблемно поведение на деца и тийнейджъри, по един или друг начин са свързани с факта, че потискат емоцията на гняв. Например, детето си гризе ноктите си - защо? Всъщтост то би искало да ухапе баща си до смърт, но си гризе ноктите си. Защото не може да изрази по друг начин гнева си.
Или пък тийнейджърът смуче якето си, хапе си устните - тоест забранява си да говори.
Това също означава, че потиска гнева си и го таи в себе си.
Същото важи и за детската мастурбация, която е някаква автоагресия, психосоматика, която издава депресия и неувереност в себе си. Дори ниското самочувствие също е свързано с потискане на гнева.

Гневът е здравословен

Трябва да помогнем на детето да разбере, че гневът е здравословен. Но не винаги и начинът, по който то го изразява. Ние живеем в общество и трябва да го научим да използва тази емоция.
Ако ни връхлети някаква силна емоция, не можем да й позволим да ръководи живота и действията ни.
Емоцията е дошла, има някаква функция и по правило иска да ни помогне. Това означава, че не можем да се отнасяме към емоциите така, сякаш не съществуват. Емоциите трябва да се третират с уважение, грижа и любов.

Какво показва гневът

Той е индикатор за нарушаване на границата. Сега ме е яд, сега свекърва ми ме упреква каква лоша майка съм, домакиня и т.н. Тя нарушава моите граници! Затова й казвате: „Неприятно ми е да чуя това сега, ще отида да пия чай“. Така цялата интензивност на емоциите утихва. Любезна сте към свекърва си, но не й позволявате да продължи да нарушава границите ви. Това е и правилната реакция.

Как да укротим детския гняв

Тази емоция присъства в почти всички детски сълзи, капризи и истерии. Тя идва, когато ни лишат от очаквано удоволствие. ( Исках бонбони, не ми дадоха бонбони и съм лишен от удоволствие.)
Исках да направя нещо сама, но майка ми ме изпревари, тя го направи, Когато ни лишат от възможност, ни обзама гняв. Или когато изпитваме физически дискомфорт.
Например, ако дрехите стягат и бодат детето или ако малко камъче попадне в обувката му - всичко това ще предизвика неговия гняв. Нашата задача е да го научим да разпознава емоциите.

Продължава на страницата на Новите родители