И така, защо някои нарцисисти са садистични, а други не? От моя клиничен опит заключението е следното: садистичните нарциси са били много по-сериозно пренебрегвани или емоционално малтретирани в детството в сравнение с другите. Много нарцистични личности са „трудни характери“, имат грандиозно его и не поемат отговорност за действията си, но нямат силна нужда да наказват и нараняват другите. Установил съм, че садистичният нарцис има по-ниско самочувствие от несадистичния, макар нито един от тях да няма истинско самочувствие.
Най-важното е да разберем, че желанието да наказваш и да разстройваш другите обикновено произтича от времето, когато самият ти си бил жертва на подобно объркващо и разстройващо съзнанието поведение от страна на родител или друг значим възрастен в най-ранното детство.
Надеждата ми е, че читателите ще избягват взаимоотношенията с „нарциси“ и по-специално с такива, които имат садистични склонности. Тези, които са се сблъскали и сближили с такъв човек, знаят колко объркващ и разочароващ може да бъде този опит. И искрено се надявам, че всеки, който понастоящем е свързан със садистичен нарцисист ще продължи да се самообразова по въпросите, засегнати тук, за да предпази по-добре себе си и да се отдръпне колкото може по-бързо.
Автор: д-р Сет Майерс
Източник: Psychology Today
