Нали сте чували най-честото обяснение на разводите – „несъответствие в характерите”? Е, и за уволненията си има клише – „Не исках да стане така!” Истината е, че и в двата случая резултатът е вследствие на сложни проблеми, които не са възникнали за един ден. Ето някои от най-честите и груби грешки, които служителите допускат, когато разговарят със своя началник. Искрено се надяваме, че няма да се припознаете сред тях, но дори и да е така, вземете си поука и проверете дали положението ви в службата няма да се промени.

1. „Имам нужда от повишение на заплатата, защото трябва да правя основен ремонт.”

Разбира се, че трябва да говорите за повишение, стига желанието ви да е подплатено с добри резултати и постижения. Само че личните ви нужди нямат място в подобен разговор. Вашият шеф не е ваш приятел, дори да се е случвало да пийнете по едно след работа. Изобщо не го интересуват личните ви проблеми или затруднения. Не очаквайте да получите потупване по рамото и прибавяне на една нула към годишната ви заплата само защото сте споделили колко разходи имате.

Вместо това е по-добре да кажете: „За последните 6 месеца утроих продуктивността си, затова бих искал да получа увеличение на заплатата си.”

2. „Може ли днес да си тръгна след обедната почивка? И без това нямам повече работа.”

Ако работата ви предполага дневен график с ангажименти, тоест след като си изпълните задачите, наистина няма какво друго да правите, бихте могли да си тръгнете по-рано. Перифразирайте обаче молбата си, за да не разгневите шефа си и да не си помисли, че не проявявате интерес към работата извън собствените си задължения. Освен това най-вероятно ще ви даде толкова допълнителни ангажименти, че да не можете да си тръгнете и минута по-рано.

Вместо това е по-добре да кажете: „Може ли да си тръгна днес след обедната почивка?” Не влизайте в подробности. Подразбира се, че нямате повече работа и затова питате. Колкото по-малко приказки, толкова по-малка е вероятността да стъпите накриво.

3. „Всичко стана заради Пешо.”

Умението да поемаме отговорност и да не прехвърляме вината на друг се смята за качество, което притежава само емоционално зрелият човек. Не обвинявайте другите за собствените си грешки. Дори действително вината да е на друг, премълчете. По-печелившата реакция в случая е да се съгласите с началника си и да говорите с Пешо в неофициална среда. Помислете как изглеждаше в класа ви онзи съученик, който постоянно „портеше” другите? Една от най-неприятните черти в характера на човек е оправданието, вечното оправдание за всичко. Кучето ми изяде домашната работа. Бях болен и затова нямах време да… Няма да откриете топлата вода с оправдания, списъкът е безкраен. Стремете се да блеснете с друго качество

Вместо това е по-добре да кажете: „Прав сте, пропуснал съм тази подробност. Ще бъда по-внимателен занапред. Дали не можем да оправим проблема, като… “

4. „Тръгвам си.”

В случай че влезете в спор с някого в службата, не си изпускайте нервите. Ако сте решили да си тръгнете, просто го направете. Не е нужно да тръшнете демонстративно вратата зад гърба си. След няколко подобни прояви, никой няма да ви взима насериозно. Не съществуват незаменими хора, нали помните?

Вместо това е по-добре да кажете: „Изглежда сме на различно мнение по този въпрос.”

5. „Винаги сме го правили по този начин.”

Независимо дали става въпрос за предишния ви шеф, или за собствените ви решения, не го казвайте. Ако помислите, ще се съгласите, че звучи малко като „Бившата ми беше по-добра в…” или „Мама го приготвя по-вкусно!”. Никой не обича да бъде сравняван. Още повече че сравненията обикновено са продиктувани от мързел или липса на желание навиците да се променят.

Вместо това е по-добре да кажете: „Предложението е малко необичайно. Възможно е да доведе до известни затруднения.”

6. „Ще опитам.”

Тази фраза обикновено означава, че нямате намерение да изпълните задачата, която ви е възложена. Много удобно, в случай че нещо се обърка – така се освобождавате от отговорност: опитали сте, ама не се е получило. Всеки път, когато кажете „Ще опитам”, шефът ви всъщност чува: „Няма да го направя.”. Единствената по-лошо подбрана реплика от тази е: „Не мога да го направя!”. Не забравяйте, че в работата е важно да показвате реални резултати. Затова е много по-добре да обсъдите възможни усложнения, съпътстващи изпълнението на задачата, отколкото за да покажете едновременно честност, загриженост и отговорност.

Вместо това е по-добре да кажете: „Добре, ще го направя!” или „Разбира се, само имайте предвид, че е възможно…”

7. „Затрупан съм с работа!”

Бъдете много внимателни, когато шефът ви натоварва с допълнителни задачи. От една страна, възможно е да го прави, защото не си дава ясна сметка колко много работа имате всъщност. Тогава се налага да му откажете по подходящ начин, като му обърнете внимание, че за да се поддържа високото качество на работа, ви е необходимо достатъчно време за всеки проект, а не да „претупвате” нещата. От друга страна обаче, възможно е шефът ви да проверява дали можете да се справите с различен тип задължения, защото има нещо предвид – повишение, промяна на позицията ви в компанията и т.н. Не взимайте прибързани решения и помислете добре върху ситуацията. Понякога се налага просто да му обясните, че ви трябва помощник.

Вместо това е по-добре да кажете: „Все още работя върху проекта, който ми възложихте вчера. Коя от всички задачи е с най-голям приоритет?”

8. „А аз какво ще получа?

Съгласни сме, че трябва да ви се заплаща работата, която вършите. И все пак ако се изисква да направите нещо съвсем малко допълнително, няма да се представите в особено добра светлина, ако си изпросите възнаграждение за това. Излиза, че сте меркантилен и тесногръд човек, а кой би желал подобен служител или колега? Другата крайност обаче е също толкова нелицеприятна, затова бъдете нащрек. Не бихте желали да се превръщате и в „момчето за всичко” на офиса и да правите услуги на всички. Разчитайте на инстинкта и опита си, за да улучите златната среда.

Вместо това е по-добре да кажете: Едно простичко „Да” ще свърши отлична работа.

9. „Това не е мой проблем.”

Когато работите в екип, това означава, че всеки проблем е на всички. Играете от един отбор и е редно да можете да разчитате един на друг. Всеки възникнал проблем, който не е ваш днес, утре може да бъде. Ако знаете как да помогнете да колегата си, не го оставяйте да се пече на бавен огън и не наблюдавайте злорадо падението му, а му помогнете, при това без да казвате на началника си. Ако стигне до него и без това, ще разбере две неща за вас: първо, че имате отлични познания и умения, второ – че сте отборен играч.

Вместо това е по-добре да кажете: „Не съм експерт, но според мен…”

10. „Помислих си, че…”

Когато чуе тази реплика, шефът обикновено въздъхва и извърта очи. От една страна, чудесно е, че поне мислите. От друга страна обаче, щом нещо не ви е ясно, най-естественото е да попитате, преди да пристъпите към изпълнението на задачата. Ако ви е срам да попитате, това може да доведе до по-сериозни последствия. А и си спомнете, че глупав е само онзи въпрос, който не е бил зададен. Както казахме и по-рано, способността да признавате грешките си и да поемате отговорност са качества, които се ценят много по-високо от всяко извинение.

Вместо това е по-добре да кажете: „Изглежда е станало недоразумение и не сме се разбрали. Веднага ще поправя грешката и ще се постарая да бъда по-внимателен следващия път.”

Разбира се, съществуват и шефове чешити или с толкова трудни характери, че реакцията им дори на най-обикновена ситуация може да бъде необяснимо крайна. В такъв случай трябва да си отговорите на два въпроса: „Мога ли да си изградя защитен механизъм и да не обръщам внимание”, „Толкова важна ли ми е тази работа?”

Цветелина Велчева по материали от Bright Side