Какво ще правим в четвъртък, ако умрем в сряда? ~ Пьотър Мамонов
– Ако някой бяс Ви предложи да изпълнява Вашите желания, какво бихте си пожелали?
Няма защо да се ласкаем, всички сме бесновати, просто в различна степен. В момента, в който тръгнем по пътя към Бога, веднага изскачат бесовете, които много ни завиждат. Обикалят като рикащ лъв и търсят кого да погълнат. Затова през цялото време трябва да сме нащрек, да сме бдителни, да се наблюдаваме. Според някои, Господ е наблизо, Той винаги ще ни помогне. Но наистина може да ни помогне само Той.
Трябва също така да помним нещо много важно: бесът нищо не може да ни даде, защото той няма нищо. Той само обещава и те завлича. „Ти защо смъркаш? Цяла Европа вече се боцка. Я давай вената! Давай, давай. Ще изпиташ такова блаженство, ще ти бъде хубаво. Хайде. Какво има да мислиш, какво възрастните… Я стига, какво толкова”. Не бива да му вярвате, не бива! Когато аз започнах да спирам с всичко това, денонощно си повтарях: там няма нищо, там няма нищо, там няма нищо, там няма нищо – едно и също, за да си го набия в главата, че това, което искам, го няма там, където търсех.
Така че не става дума да дойде бяс и да ми предложи нещо. Аз съм с него винаги. Ето, и сега са наоколо и ми шепнат: „Хайде, ти си такъв актьор. Я сега направи това, хайде, направи го. А те ще ти ръкопляскат…” Това е, трябва да се стараем, нали затова сме хора.
– С какво асоциирате смъртта? Какво е Вашето отношение към нея?
Отношението ми е кратко и ясно: смърт няма. Символът на нашата вяра завършва така: „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин!” Амин значи „наистина”. Вярващият човек, както пише апостол Павел, желае да се освободи от този живот, за да се срещне с Христос. Тоест да съблече тази обвивка– и ще има вечен живот. И ако ние тук се научим на общение с Бога, то ще продължи и там, само че в по-голяма степен, непознато, необикновено, непостижимо за нас. То ни очаква.
Ето, вижте какво пише преподобният Теогност през IV век: „Какво неизразимо утешение е за нас, когато душата с увереност в спасението се отделя от тялото, оставяйки го като дреха. За да придобие най-важното, тя го оставя без тъга, спокойна върви към ангела, който се спуска свише и радостно я посреща, и заедно с него тя безпрепятствено преминава през просторите, защитена от атаките на злите духовете, радостна се издига и с дръзновение и благодарни възгласи се покланя пред Твореца, и там се определя нейното място в сонма на подобните на нея по добродетел до всеобщото възкресение”.
– Какво още да искаме?
Разбира се, смъртта е нещо ново, непознато. И ни е страх, и не ни се иска. Но не решаваме проблема, ако казваме: „А-а, не трябва да мислим за това”. Как да не мислим за това? Тъкмо за това и трябва да мислим, защото е единственото, което със сигурност ще се случи с всеки от нас. Разбира се, че трябва да се готвим за нея. И аз самият започвам да се страхувам, като виждам колко не съм подготвен за това, което говорим сега – за общението с Бога. Как ще оставя плочите си? Ами музикалната уредба? Ами къщата?..
Най-светлото в моя живот е това, че сте тук сега
– Кое е най-светлото и хубаво събитие в живота Ви, което си спомняте сега?
Митрополит Антоний Сурожски, който беше наш съвременник, пише нещо интересно относно събитията. Според него, ние живеем, „претъркаляйки” се от миналото в бъдещето, без да оставаме в настоящата минута. Той смята, че трябва да живеем в настоящия момент, защото миналото вече е било, а бъдещето още го няма. Но ние не умеем да живеем именно в този момент, в тази минута. И аз се старая да вървя точно в тази посока.
Затова най-хубавото, най-светлото, най-удивителното е, че вие сте тук сега, а аз седя с вас и си говорим, и не се чувстваме никак зле, като цяло. Ето това за мене е най-ценното. Който работи и обича своята работа, познава това чувство: работиш и ти е толкова хубаво!
– Кои са героите на Вашето време?
За мен това са светите отци, които са вървели по този път.
– Какво е любовта за Вас?
Въпросът е интересен, понеже в нашия толкова богат руски език, колкото и да е странно, думата „любов” е само една и се използва с много най-различни нюанси. Обичам кашкавал. Или обичам да пътувам. Или обичам Иван. Обичам Бога. Всичко това са различни видове любов. В гръцкия има тринайсет варианта за тази дума. Така че зависи за кой вид любов питате, любов към какво. Ако говорим за любовта към сладкото, то смятам, че това е нещо вредно. Макар че самият аз обичам сладкиши.
Православното общество боледува – предлага некачествен продукт
– От какво боледува, според Вас, съвременната православна общност?
Ще кажа някои общи неща, които ми се струват много важни. В никакъв случай не бива да се борим с нещо. Трябва да вършим своето. И това, което вършим от себе си, трябва да бъде с такова качество, че да превъзхожда всички други тъмни явления. Борбата с тъмните явления посредством лозунги и някакви акции, според мене, има по-скоро обратен ефект.
Когато снимахме филма „Остров”, нямахме представа кому е нужно всичко това, но ние упорито работехме, молехме се, плачехме в онези ветрове–всичко беше много трудно. Но това беше истинско щастие, неподправено. Може да има различни мнения, но този филм е преди всичко качествен. Докато нашата така наречена православна общност ми се струва доста некачествен продукт. Защо нашите деца не вярват, не ходят в храма? Ами защото ние, християните, не горим, а тлеем.
Когато с всички сили се стараем и правим качествен продукт, ние прославяме Бога. „Да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” – е казал Господ. Лошо е, когато православното се приема за нещо скучно, неприятно, некачествено, несъвременно. Православните лелки с китара са много по-страшни и от най-яките рокери, защото там всичко е за Бога, за вярата– и е чак неприятно и безвкусно. За мен е много важно качеството на продукта, затова и се старая толкова много. А какво се получава – ще съдят другите.
В радио „Ехото на Москва” правя едно предаване – „Златната етажерка”. Там и псалми чета понякога, и евангелски текстове, но пускам и най-нови записи, и стари. Всичко, което е хубаво, чисто. Едното не пречи на другото. Трябва да се работи качествено. Защо, като става дума за Бога, непременно да се слагат някакви свещи, тъмни помещения? И всичко да е някак приглушено, „благоговейно тихо”… Според мен, пророк Давид, когато изпратил на война брат си, за да го убият, и взел жена му, а после се разкаял за стореното, по-скоро е викал с все сила към небето, в своите псалми. „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми!” – нима е казвал това шепнешком? Или: „Запляскайте с ръце, всички народи”… Ако пеем за Божия слава, ако мотивът е добър, то може и с китара, и по всякакъв начин да стане. Вижте злото колко е активно, какви мощни средства използва, какви филми излизат! А ние какво правим?
– Как попаднахте във филма „Остров”?
Майката на режисьора Павел Лунгин беше преводач на художествена литература от скандинавски. Моята майка се занимаваше със същото. Семействата ни поддържаха приятелски отношения още като бяхме деца. По-късно Павел много хареса това, което правя на рок сцената, с групата „Звуки Му”, и ми предложи ролята. Нищо случайно няма, тази роля дойде много навреме в един тежък период от моя живот, когато се борех със своите зависимости. И затова,макар и в по-малък мащаб, аз бях наясно с борбата на своя герой. И аз по същия начин и плачех, и се стараех, и молех Бога. При него, разбира се, всичко е на по-високо ниво и с голяма дълбочина.
Благодарен съм на Бога, защото там имах възможност да се срещна и сприятеля с удивителни наши актьори. Виктор Иванович Сухоруков, Юрий Александрович Кузнецов – забележителни хора, забележителни актьори – щастлив съм, че имах честта да се запозная с тях. Дима Дюжев – също прекрасен човек. Животът ни заедно беше прекрасен. Бяхме толкова щастливи. Защото всичко там беше много трудно. Ето ви един сигурен знак: там, където е трудно, където има преодоляване, там има щастие.
Превод: Румяна Рашкова