– Не го правех неохотно – каза ми тя. – Нито с усещането за поражение. Продължавам да го правя го с желание, любов, приемане и състрадание, защото го обичам и държа на връзката ни. Знам, че ако нещо се случи с Дейвид, бих дала всичко, за да се върне при мен. Заедно с онова палто.

Освободи се от очакванията и от усещането за несправедливост

Един приятел на име Ричард ми разказа за чувството на огорчение, което от 15 години изпитвал към жена си Гейл. Тъй като Ричард работеше вкъщи, а съпругата му пътуваше ужасно дълго до работното си място, той се заел с всекидневните домакински задължения, в това число пазаруване и готвене. С течение на времето Гейл прекарвала все по-малко време в кухнята и Ричард станал доста добър готвач. Въпреки това не спирал да се надява, че в почивните дни и особено когато щели да идват гости, жена му ще се включи в домакинските дейности – най-малкото заради удоволствието да готвят заедно. Но това така и не се случило. А гневът и огорчението на Ричард растели. Дали Гейл не го използвала? Защо се държала с него като с момче за всичко? За кого го взимала – за Пепеляшка?

Един ден, докато разбърквал агнешкия таджин, който приготвял за гостите, получил прозрение. Знаел, че Гейл го обича и че в действителност не е егоист. Освен това бил наясно, че съпругата му не обича да готви, но ѝ харесва да подрежда порцелановия сервиз на масата и да аранжира цветята – това било нейното участие в подготовката за вечерните партита. Всяко друго тълкуване на нежеланието ѝ да помага в кухнята, било въпрос на избор от негова страна и нямало с нищо да допринесе за отношенията със съпругата му.

Така той реши да се освободи от усещането за несправедливост и от очакванията, че съпругата му ще се притече на помощ с кълцането на зеленчуците. Решението да признае този факт и да го приеме, му донесе голямо облекчение и усещането за вътрешна свобода. Освен това го зареди с енергията и силното желание да се посвети напълно на отношенията си с Гейл.

Ако ни е трудно да „пуснем“ едно нещо напълно, можем поне да опитаме „да отпуснем леко края му“. И когато това се случи, сърцето се разтваря. Това не означава примирение със съдбата, а по-скоро активно включване в цикъла на живота – такъв, какъвто е, без цензурата и изопаченото виждане на ограничените мисловни рамки.

Д-р Сюзън Дейвид, от книгата „Емоционална пластичност“ Източник: Gnezdoto