Нормално е малкото дете да е палаво, да прави бели, но понякога, да не кажем твърде често, избухваме, наричайки поведението му "отвратително" и се дразним.

Това обаче не е най-мъдрото родителско отношение, защото непослушанието може да бъде оправдано и възприемано като страничен ефект от развитието. Кога, в кои случаи?

Разглеждаме 10 ситуации, в които децата ни се струват палави и капризни, но това всъщност не е вярно. Понякога лошото поведение е реакция към околната среда, към нашите действия или вътрешното развитие, обясняват експертите от letidor.ru.

И ако се научим да разпознаваме тези моменти, нашето отношение към поведението и възпитанието на детето също ще се промени – от раздразнение и злоба към съчувствие опит да го приемем.

Неконтролируеми импулси

Мозъчният раздел, отговарящ за самоконтрола, не е развит до пубертета. Затова, когато казваме на дори 7-годишното дете: „Престани вече да дрънчиш с този черпак!“, то не може да престане – това е нормално. Самоконтролът е дълъг, трудоемък процес.

Но, за съжаление, много родители не разбират това. Неотдавна изследване на учени потвърди: 56% от родителите смятат, че техните деца до три години са длъжни да могат да овладяват желанието си да направят нещо забранено. А е факт, че децата не могат да правят това до 3,5-4 г.

Децата невинаги могат да контролират импулсите си, тъй като мозъкът им още не е напълно развит -  отнасяйте се към това по-спокойно.

Превъзбуда

Водим хлапетата в супера, в парка и на театрална постановка в рамките на няколко часа. А те после стават или вяли, или хиперактивни и не искат да си легнат. Лудешкото разписание, стреса и постоянната умора са типични проблеми на съвременните семейства.

28% от родителите „постоянно бързат за някъде“, а 45% изобщо нямат свободно време, твърди едно проучване. Ким Джон Пейн, автор на книги за възпитание е уверена, че новите деца изпитват „кумулативна реакция към стреса“. Тя се появява в следствие на изобилието от развлечения, играчки и големия избор, който имат.

Пейн твърди, че на децата е нужно спокойствие не по-малко време, отколкото времето, отделено за активности.

И ако успеете да уравновесите времето за тихи и спокойни занимания и времето за игри, поведението на детето ще се подобри значително.

Естествени потребности

Спомнете си колко сте били озлобени понякога, когато сте били гладни или недоспали. Така е и с децата – дори няколко пъти повече от възрастните те са подвластни на фактори като недостатъчен сън, глад, жажда, безпокойство. Много родители забелязват рязка промяна в поведението на хлапето час преди вечеря, или ако то се е събудило посред нощ, или внезапно е заболяло.

Децата невинаги могат да обяснят на възрастните, че искат да ядат, пият или спят.

Изразяване на ярки емоции

Възрастните умеят да крият или укротяват своите емоции, но децата – не. Експертът по възпитание на деца в ранна възраст Джанет Лансбъри има добър съвет за случаите, когато децата изпитват силни емоции – крещят, истерясват или плачат.

Тя съветва майките и бащите да позволят на малките емоционални изблици и да не ги наказват, когато изразяват чувствата си.

Остра потребност от постоянно движение

„Стой спокойно!“, „Престани да тичаш около масата!“, „Остави това влакче на мира!“ „Не скачай на дивана!“… На децата им е нужно непрекъснато да се движат, да прекарват много време в игра на двора, да карат колело, да играят на войници, да скачат, да се гонят. Вместо да ги наричате „непослушни“ за това, че просто кипят от енергия, организирайте по-енергични игри и разходки заедно.

Стремеж към независимост

Да, много е дразнещо, когато детето къса неузрелите домати, когато си реже косата само или прави къща от току що изсъхналото пране.

Но то прави това, което всъщност трябва да прави: крои свои планове, взема самостоятелни решения и полека лека става самостоятелен и независим човек.

Силните страни, които подвеждат

На всеки се случва понякога да не му върви - било, защото, докато сме свръхсъсредоточени, не умеем бързо да превключваме от едно на друго нещо, или пък защото сме много чувствителни и лесно се заразяваме от лошото настроение на другите.

С децата е същото – те могат да бъдат послушни в училище, но вкъщи бързо да „превключат“ и да започнат да крещят, да ритат и бутат.

Те могат да бъдат внимателни, но неподатливи на новите знания, например, когато отказват да посещават спортните тренировки. Могат да си стоят спокойно и в един момент да изхвърлят целия кашон с играчки на пода.

Осъзнавайки, че непослушанието им е обратната страна на тяхната устойчивост, можем да се отнесем с разбиране към това тяхно поведение.

Желание да привлече вниманието

Детето хвърля кофичката с мляко по котката, играе си с четката за зъби, вместо да ги мие, обува татковите обувки, вместо своите и вие се дразните и притеснявате. Но детето просто иска да привлече вниманието на околните и да си поиграе с тях.

Продължава на страницата на Новите родители