Учителите понякога забравят кои са истински важните неща в обучителния процес. Предметите са се превърнали с определен брой изпълнени задания, определен брой вписани оценки в електронния дневник, определен брой отсъствия и т.н.
А зад всичко това се крият деца с различни имена, различни умения, различни съдби. Как искаме от децата си да полетят, ако бързаме да ги натъпчем под един общ знаменател и да им подрежем крилата?
Всъщност самото домашно не е проблем. Само че учителите забравят какво се крие зад изпълнението на тези домашни – особено що се отнася до по-малките деца.
Истинското предизвикателство е всичко останало ИЗВЪН самото домашно. Децата трябва да бъдат приучени да носят отговорност към задълженията си и да се „пречупят“ да изпълнят домашната си работа. Затова трябва да ги научим как да се справят със задачите и как да разпределят времето си. В общи линии тук въпросът е да победят себе си и да израснат по пътя към възпитание на навиците.
Освен самото написване на домашното, децата трябва да се справят със:
- записването на самото домашно;
- донасянето му вкъщи;
- пристъпването към изпълнението му;
- завършването му;
- прибирането му в чантата;
- предаването му в училище.
Работа и на родителите, и на учителите и в съвместен екип да създадат полезни навици у детето за учене и за изпълнение на задълженията, за спазване на отговорностите. Домашните работи не бива да са съпроводени със стрес, а трябва да имат за цел да стимулират разнородни качества у децата.
