Като учители,
сме длъжни да даваме крила на учениците си, а не да ги подрязваме
Когато някой ученик е изкарал 50 точки от максимум 100 на теста, то нашата работа не е да критикуваме колко зле се е справил. Първото и най-важно нещо е да окуражим постиженията на детето. Учениците нямат нито еднакви таланти, нито еднакви интереси, нито еднакъв потенциал. Невъзможно е да искаме еднакви резултати от тях и максимални постижения по всички предмети. Интересно е как не очакваме от един педиатър да ни извади зъб например или от един кардиолог да ни намести счупения крак, но очакваме учениците да бъдат пълни отличници по всички предмети. Факт е, че в училище става дума за базисни знания, но въпреки това е доста невероятно всички ученици да бъдат всестранно развити личности.
Ето защо е важно да се поощряват постиженията на учениците. За някого малката крачка е истински скок. Първото нещо, което трябва да правим, е не да ги критикуваме, а да ги окуражаваме.
Вместо да кажем: „Справил си се много зле. Това е изключително слаб резултат. Старай се повече!“;
можем за кажем: „Добре си се справил, но все пак не достатъчно. Знам, че можеш много повече. Ако проявяваш повече старание и отделяш повече време, сигурен /сигурна съм, че ще постигнеш голям напредък. Вярвам в теб! Повярвай и ти в себе си“
Всеки човек има нужда да бъде мотивиран. Истински важното в учебния процес е ученикът да покаже най-доброто от себе си, но за тази цел трябва да бъде поощрен, насърчен и вдъхновен.
Мотивацията е мощен двигател.
Постоянната критика е смазваща.
И това се отнася не само за училището, а за всички сфери на живота. Всеки може да размаха назидателно пръст и да смъмри. Училището е умален модел на обществото ни – тук са заложени и човешките взаимоотношения, и междуличностните конфликти, и борбата за йерархия и надмощие във всякакъв смисъл.
Разбира се, че учителят знае повече от ученика, но неговата работа не бива да се свежда до възмущение от неграмотността и липсата на умения у ученика, а до желание да му предаде от своя опит, от своето духовно богатство.
Малцина имат търпението да превърнат неувереността, безразличието и незнанието в устрем и полет на духа.
Цветелина Велчева, учител по професия и по призвание
