„Вървиш си с чаша кафе в ръка и изведнъж някой минава и те бута, а кафето ти се разлива навсякъде.
– Защо се разля кафето ти?
– Защото някой ме бутна.
Грешен отговор: Кафето ти се разля, защото имаше кафе в чашата ти.
Ако имаше чай в чашата, щеше да ти се разлее чая.
Каквото съдържа чашата ти, това ще се разлее.
Така че когато животът те разтърси, каквото и да имаш вътре в себе си, това ще се разлее извън теб.
Можеш да симулираш, вървейки през живота, че „чашата ти“ е пълна с добродетели, но когато животът те разтърси, от теб „ще се разлее“ това, което в действителност имаш вътре в себе си.
И истината ще излезе наяве.
Така че добре е да се запиташ:
„Какво има в моята „чаша“?
Когато животът ме изправи срещу трудности, какво ще се разлее от мен? Радост, благодарност, мир, смирение?
Или гняв, горчивина, груби думи и реакции?
Ти избираш!“
„Едно кафе за душата ти“, Ликда Елимар Хил Кампо
