Астрономи откриха нов гигантски молекулярен облак (GMC) в галактиката Млечен път с помощта на телескопа Green Bank (GBT). Той е обозначен като M4.7-0.8 и се намира на 23 000 светлинни години от нас. Размерът му е около 200 светлинни години, а масата - приблизително 160 000 слънчеви маси, което го прави един от най-големите известни молекулярни облаци. Откритието епубликувано на 18 март в сървъра за предпечат arXiv.

Какво представляват гигантските молекулярни облаци?

Молекулярните облаци са масивни структури, съставени основно от молекулярен водород (H₂) и прах, останали след формирането на галактиките. Гигантските молекулярни облаци (GMC), като M4.7-0.8, са най-големите от тях, с маси над 100 000 слънчеви маси и диаметър 15-600 светлинни години. Те са ключови за образуването на звезди, защото съдържат студен и плътен газ – идеални условия за звездообразуване.

Уникални характеристики на M4.7-0.8

M4.7-0.8 е локализиран в средната точка на праховата лента на галактическия бар на Млечния път – зона, отговорна за пренасянето на материал от галактичния диск към центъра на галактиката. Това го превръща във важен обект за изучаване на звездообразуването и еволюцията на галактиките.

Изследователите разграничават две основни структури в облака:

  • "Нексус" – регион с интензивна емисия на въглероден оксид (CO), свързан с натрупването на газ.

  • "Нишка" (Филамент) – дълга, нишковидна структура, която изглежда като продължение на "Нексуса".

Освен това в облака са открити две потенциални места за звездообразуване – възел В и възел Е. Възел Е може да представлява свободно плаваща газова глобула, но са необходими допълнителни наблюдения, за да се потвърди тази хипотеза.

Възможна черупковидна структура

Наблюденията разкриват и структура, наподобяваща черупка. Тя съдържа по-ярък ръб в амонячното излъчване, заобикаляща кухина в центъра. Това може да означава, че в облака са протекли свръхнови експлозии или други динамични процеси, които влияят на разпределението на газа.

Значение на откритието

M4.7-0.8 предоставя ценна информация за механизмите на звездообразуване и начина, по който материалът се транспортира към централните зони на галактиката. Анализът на този облак може да подобри разбирането ни за еволюцията на галактиките и формирането на нови звездни системи.

Източник: Phys.org