В интервю за списание GQ Italia психотерапевтът Роберта Миланезе обяснява защо стремежът към перфекционизъм е опасен. Според д-р Миланезе страхът, че не сме достатъчно добри, е широко разпространен. Във всеки от нас дреме известна несигурност, която се проявява в различни области от живота. При определени обстоятелства тази несигурност може да прерасне в парализиращ страх, който силно да накърни качеството на живот. Като пример д-р Миланезе посочва езика.

От една страна, има хора, които може би не се осмеляват да говорят на публично място, но нямат проблем да комуникират във всекидневието. От друга страна, някои хора се въздържат да изразяват дори собственото си мнение, защото се страхуват да не ги осъдят или отхвърлят – особено днес, когато благодарение на социалните медии постоянно имаме чувството, че се намираме в стъклена витрина, през което наблюдават нас и ние наблюдаваме другите. В този смисъл социалните медии наливат масло в огъня. Но психотерапевтът предупреждава, че това е илюзия, защото онова, което показваме онлайн, рядко отговаря на действителността.

Според д-р Миланезе стремежът към перфекционизъм най-често се проявява, когато става дума за постижения в учението и в професията, за презентации, статии или проекти, за които ни се струва, че не сме достатъчно подготвени. Но има още един капан, който граничи с хранителни и дисморфофобни разстройства. Тези заболявания са характерни за хората, склонни да откриват въображаеми или незначителни недостатъци или дефекти в собствената личност. В перфекционизма си може да стигнат дотам да се подложат на козметични интервенции. Водени от заблудата, че могат да контролират външността си, за да се усъвършенстват, те в крайна сметка се обезобразяват. В желанието си постоянно да контролират всичко перфекционистите се изправят пред проблема, че когато са постигнали съвършено в техните очи ниво, се налага да го задържат. Или пък необходимостта от контрол се превръща в загуба на контрол – колкото повече някой се стреми към перфектност, толкова повече има чувството, че не е перфектен. Доказателство, че когато контролът приеме застрашителни размери, води до блокажи.

По-нататък в интервюто д-р Миланезе обяснява, че в повечето случаи не е лесно за перфекциониста да осъзнае, че е такъв. Подобен е случаят с анорексиците, които продължават да се смятат за дебели, както и с хората, които откриват несъвършенства по лицето си и ги възприемат като „катастрофа“. Интересни са случаите, когато съзнанието за проблема е налице, но само това не е достатъчно засегнатите да го преодолеят. Те се чувстват виновни, че не могат да превъзмогнат блокаж, който разумът им подсказва да освободят, но емоцията не им позволява. Причината е, че си имаме работа със страх, свързан с една архаична част на мозъка, която невинаги се подчинява на разума.

„Неосъзнатите перфекционисти“ д-р Миланезе съветва да проумеят, че перфекционизмът е враг на успеха. Ако упорстваме в някакъв тъп стремеж към съвършенство, ще постигнем нещо, което никога няма да притежава онзи творчески импулс, необходим за всеки успех. Перфекционистът ще открие, че в момента, в който осъзнае, че не е нужно да е идеален, ще бъде способен на върховни постижения.