В капана на перфекционизма
Според проучване, публикувано в Psychological Bulletin, перфекционизмът става все по-срещан феномен сред младите поколения. Изследователи от Университета в Бат и университета Йорк Сейнт Джон в Обединеното кралство разделят перфекционизма на три основни вида:
Ориентиран към индивида (самите нас) - свързан с ирационалното желание да бъдем перфектни
Социално наложен - възприятието, че останалите имат прекалено високи очаквания от нас
Ориентиран към другите - възлагането на твърде високи очаквания от останалите
Според изследователите между 1989 и 2016 година се наблюдава ръст с 10% на перфекционизма, ориентиран към самите нас, и с 33% на този, наложен отвън. Перфекционизмът, ориентиран към другите, е станал с 16% по-често срещан.
„Растящото търсене на перфекционизъм е един изключително сериозен проблем“, казва Джули Моргенщерн, експерт по управление на времето и автор на „Never Check E-Mail In the Morning: And Other Unexpected Strategies for Making Your Work Life Work.”
„Проблемът може да става все по-тежък в ерата на социалните мрежи, когато всички публикуват в интернет само най-добрите, само перфектните моменти от своя живот и подбрани постижения, които ги карат да изглеждат добре. Ние постоянно сме заобиколени от правилния, най-добрия и перфектния начин, по който трябва да правим нещата, както в личния ни, така и в професионалния ни живот“, добавя тя.
Перфекционизмът може да доведе до една професионална парализа, която вреди на производителността, казва още Моргенщерн.
„Перфекционизмът може да ви накара да отлагате важна задача, която се притеснявате, че няма да успеете да изпълните по-достатъчно „перфектен“ начин. Така вие може да изгубите много време, за което по-късно да съжалявате. Тази колебливост вреди на вашето самочувствие“, допява тя.
Според Моргенщерн перфекционизмът усложнява значително и делегирането, тъй като той подхранва начина на мислене, който гласи, че „никой не може да се справи толкова добре със задачата, колкото самият аз.“
„Не можете да изградите екип, ако не знаете как да делегирате задачи и отговорности“, казва Моргенщерн.
Селективен перфекционизъм
За да избегнем по-голямата част от тези проблеми Моргенщерн съветва да практикуваме „селективен перфекционизъм“, или иначе казано да подбираме внимателно задачите, в които си заслужава да инвестираме нашето време и енергия и да се стремим да ги изпълним по перфектен начин.
„Най-голямото предизвикателство пред перфекционистите е да се задоволят „достатъчно добре“. Перфекционистът дори не знае какво означава нещо да е изпълнено „достатъчно добре“. Те действат на принципа „всичко или нищо“, когато оценяват изпълнението на дадена задача. Работата е или страхотна или пълен провал.“, казва тя.
За да преодолеете преследването на съвършенството и да намерите баланс, Моргенщерн съветва да следвате техниката „максимално, умерено, минимално“. Преди да започнете работа по дадена задача, запишете на лист оптималният резултат, който може да бъде постигнат, минимумът, който трябва да бъде покрит на всяка цена и умереният(и може би най-реалистичен) резултат, който е някъде по средата между двете крайности.
„Това ще ви помогне да се освободите от „черно-белия” начин на мислене. Така ще можете да намерите правилният подход за всяка ситуация. Определянето на три нива на ефективност ви дава нужната свобода, за да продължите напред и да спрете да отлагате.“, казва Моргенщерн.
Определянето на най-добрия подход ще зависи от конкретния проект или задача. В някои случай ще бъде най-уместно да се стремите към постигнато на максимума, докато при други ще е най-добре да се задоволите с минимума. Както при повечето неща в живота, повечето ситуации ще изискват решение, което е някъде по средата.
Използването на този подход като лидер
Моргенщерн съветва да започнете да интегрирате този подход към работата първо в личните си задължения, а след това и в работата си с вашия екип. Определянето на три нива на ефективност помага на мениджърите и служителите да получат по-ясна представа за очакванията и целите, към които трябва да се стремят.
„Не искате да попаднете в ситуация, в която ваш служител подготвя презентация на PowerPoint от 15 страници, когато една кратка бележка е щяла да свърши работата. Когато възложите на някого задача, винаги трябва да разясните с него възможните крайни резултати и подходящото ниво на ангажираност. Това ви дава възможността да откриете повече начини за изпълнението на една задача, което увеличава свободата на действие и креативността на работното място.“, казва Моргенщерн.
Стефани Воза за FastCompany.com.
Източник: Мениджър Нюз