„...най-тежките моменти – по-тежки от осмата бременност, по-тежки от близнаците, по-тежки от това да имаш деца под пет години и тоалетната да е навън, по-тежки от месенето на тесто в детско корито или нахранването на десет гърла с четвърт кайма – са онези моменти в началото, когато децата са били само две.
„Непрекъснато се препираха“, казва мисис Гилик - а когато се скарвах на едното, сякаш се скарвах на цялото поколение. Изпитваха самота и клаустрофобия едновременно.“
Започне ли семейството да нараства, смята тя, винаги има едно братче или сестриче, с което детето да стане комбина, някой, с който е в достатъчно добри отношения, за да споделя тайните си.
В различните възрасти тези близости се стопяват и изчезват, разцъфват и умират – децата на прага на пубертета могат да бъдат много нежни с пеленачетата, после за известно време да стоят на дистанция от същите тези вече поотраснали бебета, след което да се държат като стари приятели“, пише Либи Първис в книгата си „Как да НЕ сме идеалното семейство“ (превод на Ралица Лалова, издание на „Обсидиан“).
Описанието е съвсем точно – когато между двама братя или две сестри има разлика повече от 3 години, очаквайте неочакваното: драми, раздори, сцени на ревност, но и много любов.
Когато децата са горе-долу на еднаква възраст или връстници, те се възприемат като едно цяло и общуването помежду им е някак съвсем естествено – като плуването за бебетата. Обаче сблъсъкът на един що-годе оформен характер с капризите на малкото дете може да породи шокиращи и разочароващи за родителите отношения.Не се изненадвайте и не се притеснявайте, ако чуете обиди, изречени с неприязън от рода на: „Не мога да го трая тоя мой брат!“ или „Идва ми да я убия сестра ми!“ Силните думи сигурно се отнасят за това, че по-малкото е счупило играчката или е бръкнало в носа на по-голямото.
Дори нещата да са по-сериозни, дори да става дума за ревността, която изпитват обикновено по-големите – че родителите обичат по-малкото дете, пак не изпадайте в ужас. Ако имате опасения, че едното ревнува от другото, замислете се дали действително не пренебрегвате по-голямата сестра, улисани в грижите за малката, дали не ѝ давате повод да се чувства потисната и необичана?
В повечето случаи тези проблеми отшумяват с годините и остава близостта и любовта. Бъдете родители-минималисти и оставете природата сама да си свърши работата, като се намесвате от време на време с грижовност и обич към двете.
Както отбелязва още Първис: „Връзките между братята и сестрите са като някаква магия – може да се развалят, но ако упражнявате с внимание принципите на семейната политика, тъй че да не ги разомагьосате, те ще си останат един за друг като подарък за цял живот. Години наред, след като вас вече ви няма.“
Марина Атанасова / Новите родители
