Лъжат ли ни медиите?
„Политиката не е всичко, но всичко е политика“. В съвременния циничен свят всичко е интерес, всичко е с две лица. Дори истината е сложила маска.
Днес ролята на медиите в живота е безспорна. Средствата за масова комуникация, било то електронни или печатни, са основният източник на информация. А човек силно вярва в това, което чете или чува. Именно затова вниманието му може лесно да бъде насочвано в определена посока и така той става лесно манипулируем. Дори съществуват теории, според които именно средствата за масова информация са доказателството за наличието на демокрация. Кога обаче медийните послания прекрачват границите на благоприличието и журналистическата етика и създават една илюзорна, неуловима, но в същото време успешно продаваема реалност?
Преди всичко медиите са тясно обвързани с личните интереси на хората и разчитат на тях. Стремеж на всеки PR специалист е да наклони везните на публичното мнение в желаната от него посока. Сами по себе си медиите не манипулират, а чрез тях се манипулира. Специалистите твърдят, че е най-лесно да се поддържа едно обществено мнение, когато то вече е положително. В този случай пиар експертите разпространяват т.нар.едностранчиви съобщения, които избягват отрицателните факти около дадено събитие или личност. От друга страна, възможно е медиите да създадат т.нар. псевдоновина, граничеща по смисъл с това да разпространиш слух. Най-често скандалът е умишлено търсен. Вярно е, че трудно може да избухне пожар без искра и че няма дим без пушек, но от аудиторията зависи колко голям огън ще се възпламени и колко опустошителни ще бъдат последствията от него.
Всяко чудо за три дни са казали хората: всеки скандал, истински или изкуствено създаден, е временен, нетраен. В живота няма нищо вечно, като в най-голяма степен това важи за новините. В днешния динамичен свят събитията се надпреварват да се случват. А интернетът спомага за бързото им разпространение. Но най-страшната тенденция, която се наблюдава в последно време, е все по-притъпената впечатлителност и чувствителност у аудиторията. Сякаш хората вече са притръпнали и свикнали с всичко и трудно може да ги учуди каквото и да е.
Истината е, че въпреки своята податливост на политически влияния и склонността да манипулират аудиторията, медиите си остават четвъртата власт. Те определят политически съдби, раздават и отнемат правомощия, митологизират и демитологизират, издигат до небето и повалят в калта. Всеки обаче е свободен сам да определи до каква степен да се довери на информацията, която му предоставят медиите. Жалко е само, че най-същественото, което отличава нас, хората, от животните, е разумът, а често забравяме да го използваме.
Автор: Цветелина Велчева ©