Историята на инките е написана от техните завоеватели и, както става ясно, не е задължително тя да е напълно точна.
Съвременно радиовъглеродно датиране показва, че Мачу Пикчу е поне с две десетилетия по-стар, отколкото показват историческите данни.
Според интерпретации на документи от 16. век, направени от американския археолог и антрополог Джон Роу, тази разположена на голяма височина цитадела е построена от императора на инките Пачакути, малко след като идва на власт през 1438 г.
От публикуването на научния труд на Роу през 40-те години на миналия век досега тази година винаги е била смятана за началото на строителството на Мачу Пикчу. Тя е повтаряна многократно във всеки един учебник. Изглежда обаче Роу е преанализирал тези исторически текстове.
Сега датиране на човешки кости и зъби, заровени на свещени места около комплекса, показва, че Мачу Пикчу вече е бил окупиран през 1420 г., което означава, че той вероятно е бил построен по-рано.
„Това е първото изследване, базирано на научни доказателства, което изчислява приблизителния момент на основаването на Мачу Пикчу и продължителността на неговата окупация. То ни дава по-ясна картина на произхода и историята на мястото“, казва антропологът Ричард Бъргър от Йейлския университет.
Мачу Пикчу е едно от най-прословутите археологически места в света. Въпреки това обаче можем само да спекулираме какво е било точното му предназначение и какво е довело до упадъка му. Когато последният монарх на инките умира в края на 16. век, градът е изоставен. Чак през 1911 г. той привлича вниманието на западните историци.
Десетилетия наред учените се опитват да реконструират историята на това впечатляващо кралско имение. Доскоро обаче ние не разполагахме с технологията, която да ни позволи да определим точната му възраст.
Съвременният напредък в ускорителната мас-спектрометрия (AMS) най-накрая ни позволи да получим точна дата – при това такава, която не е базирана на колониални интерпретации.
Учените успяват да анализират общо 26 проби от човешки кости и зъби, заровени в различни гробища около Мачу Пикчу. Това са над 10 процента от всички хора, погребани там.
Костите не показват следи от ръчен труд, което означава, че най-вероятно тези индивиди не са участвали в строителството на Мачу Пикчу – може би това е бил техният дом.
„Най-малко двама от хората, които проучихме, са били погребани в Мачу Пикчу преди 1440 г., като вероятността за това е 95,4 процента. И съдейки по средните стойности на радиовъглеродните измервания, изглежда през 1420 г. (ако не и по-рано) дворецът при Мачу Пикчу вече е функционирал“, пишат авторите.
Ако откритията бъдат потвърдени допълнително с радиовъглеродно датиране, това означава, че традиционните изчисления за момента на възход на власт на Пачакути са грешни с няколко десетилетия.
Последните радиовъглеродни датировки в близката столица Куско също предполагат, че това може да е така.
Ако Пачакути наистина е заел трона през 1438 г. и Мачу Пикчу наистина е бил построен за него, тогава мястото не би могло да бъде окупирано по-рано от 1440 г. (и по-вероятно 1450 г.), казват изследователите. Особено след като се има предвид, че първо императорът ще трябва да завладее планинския регион, а след това - да построи своето кралско имение.
Телата обаче, погребани в Мачу Пикчу, изглежда не съответстват на тази времева линия. Възрастта им предполага, че Мачу Пикчу е бил постоянно окупиран между 1420 и 1530 г. Да, радиовъглеродното датиране има своите граници, но същото важи и за историческите разкази.
„Може би е дошъл моментът радиовъглеродните доказателства да вземат приоритет при реконструкцията на хронологията на императорите на инките и датирането на монументални обекти на инките като Мачу Пикчу”, казват авторите.
Изследването е публикувано в Antiquity.
Източник: Science Alert
