Археолози откриха мащабна и отлично запазена мрежа от древни напоителни канали в района на Ериду, Южна Месопотамия. Откритието хвърля нова светлина върху напредналите земеделски практики на древните цивилизации. Проучването е дело на екип, ръководен от геоархеолога Джафар Джотхери, и е публикувано на сайта на университета в Дърам.

Откритието на напоителната система в Ериду

Според изследователите тази напоителна система датира от първото хилядолетие пр.н.е. и демонстрира как древните земеделци са използвали водите на река Ефрат за напояване на своите обработваеми земи.

Районът на древния град Ериду, разположен близо до Басра в днешен Ирак, е останал незасегнат от човешка дейност в продължение на векове. Това се дължи на промяната в течението на Ефрат в началото на първото хилядолетие пр.н.е., което оставя района сух и необитаем. За разлика от други части на Месопотамия, където по-стари напоителни системи са покрити от по-късни слоеве, в Ериду древният пейзаж се е запазил в изключително добро състояние.

Как беше идентифицирана мрежата от канали?

Чрез комбиниране на геоложки карти, сателитни изображения, снимки с дронове и теренни проучвания, учените идентифицират над 200 основни канала, свързани пряко с древното корито на Ефрат. Освен това, картографират повече от 4000 по-малки разклонителни канала, обслужващи над 700 земеделски площи.

Тази сложна система свидетелства за високо ниво на управление на водните ресурси от страна на древните месопотамци. Те са използвали естествения релеф на терена в своя полза – високите речни диги насочвали водния поток чрез гравитация към околните ниви, а прецизно контролирани отвори в дигите разпределяли водата равномерно.

Значение на откритието

Благодарение на тази напоителна инфраструктура древните земеделци са могли да отглеждат култури от двете страни на реката, макар че северната страна е обработвана по-интензивно. Проучването също така разкрива как са се развивали напоителните технологии през вековете. Поддръжката на каналите е изисквала значителен труд и опит, което предполага, че различни части от системата са били използвани в различни периоди.

Кой стои зад изследването?

Проектът е финансиран от Британския институт за изследване на Ирак в Лондон и е резултат от сътрудничество между университетите в Дърам и Нюкасъл (Великобритания) и университета Ал-Кадисия (Ирак).

Резултатите от изследването са публикувани в престижното научно списание Antiquity.