Ако знаем какво точно се случва в съзнанието на малките деца, ще можем да подобрим както родителските техники, така и развлечението и различните методи на възпитание и образование. Сега ново изследване хвърля малко повече светлина върху това как мозъкът на малчуганите реагира на чувството, което всички ние сме изпитвали през определен етап от живота си: несигурността.
Оказва се, че по време на тестове, направени върху 160 деца на възраст между 25 и 32 месеца, малчуганите се справят с несигурността по същия начин, по който и по-възрастните (въпреки че на практика не артикулират това, което преминава през съзнанието им).
Да, знаем, че децата на тази възраст умеят да взимат умни решения – например да потърсят помощта на възрастен, когато не знаят какво да правят в дадена ситуация. Много малко знаем обаче за начините, по които взимат тези решения (или дали осъзнават своята собствена несигурност).
„Малките деца демонстрират поведения, които подсказват, че те могат да откликнат на несигурни ситуации - коментира детският психолог Симона Гети от Калифорнийския университет, Дейвис. – Но съществуват ли конкретни доказателства, които да подкрепят тези твърдения? И как много малките деца осъзнават, че са несигурни?“
За да отговори на тези въпроси, Гети и екипът ѝ провеждат поредица от експерименти, в които на малките деца са им показани двойки животни или често срещани обекти. Всеки образ е почти изцяло закрит от сив квадрат. Впоследствие участниците в експеримента са подканени да открият конкретно животно или обекти.“
С помощта на технологии, следящи движението на очите, и сензорни екрани (както и посредством т.нар. drift-diffusion модел, който описва точността и времето на реакции при взимането на решения при възрастните) изследователите научават повече за начините, по които малките деца взимат решения.
„Можем да проучим конкретно поведение и да видим къде точно гледат, за да открият полезна информация, как прехвърлят погледа си от едно изображение на друго или дали им отнема допълнително време, преди да реагират - коментира психологът Сара Лекей от Калифорнийския университет, Дейвис. – Можем да установим дали постъпват с по-голяма или по-малка увереност.“
И на малките деца, подобно на възрастните, им е нужно по-дълго време, за да вземат по-трудни решения. По време на тестовете малчуганите в края на краищата правят погрешния избор. Те са прехвърляли своя поглед от едно изображение на друго по-често (сякаш са умували по-дълго). Когато два обекта са били сходни, на децата им е отнемало по-дълго време, за да съберат „улики“, но пък са се нуждаели от по-малко улики, за да вземат решение.
Техните реакции показват, че малките деца осъзнават своята собствена несигурност и се държат по начин, по които и по-големите деца и възрастните (когато става дума за взимането на решения, за които не сме особено сигурни например).
Изследването е публикувано в Nature Human Behaviour.
Източник: Science Alert
