Мога ли да се наслаждавам на факта, че някой се нуждае от мен? Понякога – да. Често обаче всичко това те изморява. Изтощава те. Никой обаче не е казал, че трябва да му се наслаждаваш във всеки миг. Това е твой дълг. Една позиция, за която копнеех, много преди въобще да съм я разбирала. През последните три почивни дни съпругът ми не можеше да повярва колко пъти нашите момченца повториха „Мамо, мамо, мамо!“. „Винаги ли са така?“, попита ме той, без да може да скрие ужаса или съчувствието си. „Да, по цял ден, всеки ден. Това е моята работа.“ И трябва да призная, че това е най-трудната работа, с която някога съм се захващала. Преди бях управителка в ресторант в Палм Бийч Гардънс, Флорида. Дългите опашки, постоянно изключващия се ток, недоволните клиенти и какво ли още не са детска игра в сравнение със страдащите от безсъние дечица с ниско ниво на кръвната си захар.

Някога имах време за себе си. Сега маникюрът ми се нуждае от обгрижване. Сутиенът ми ми става по малко по-различен начин. Машата ми може и да не работи вече, не знам. Не мога да си взема душ без публика. Започнах да използвам крем за очи. Охраната на различни места вече не ми иска личната карта. Вече съм майка. Всичко това доказва, че някой се нуждае от мен. Че в този миг някой винаги има нужда от мен. Като миналата нощ…

В 3 през нощта чух как някой влиза в стаята ми със ситни стъпчици. Лежах неподвижно, затаила дъх. Може би ще се върне в стаята си. Да бе.

- Мамо.

- Мамо - вече малко по-силно.

- Да - прошепнах едва-едва.

Той замълча за миг, големите му очи проблясваха на слабата светлина.

- Обичам те.

Миг след това си тръгна. Изтича обратно в стаята си. Думите му обаче кънтяха в студения нощен въздух. Ако можех да протегна ръка и да ги хвана, щях да ги гушна и притисна до гърдите си. Неговият мек глас, прошепващ най-хубавите думи на този свят. Обичам те. На лицето ми се изписа усмивка и бавни издишах – беше ме страх да не пропъдя спомена. Унесох се в сън и оставим думите му да улегнат в сърцето ми.

Един ден това малко момче ще стане голям мъж. Повече няма да ми прошепва нежни думи по никое време. Ще чувам единствено хъркането на съпруга си. Ще спя спокойно по цяла нощ и вече няма да се притеснявам за болно дете или плачещо бебе. Всичко ще е далечен спомен. Годините, в които ще съм им нужна, са изтощителни, но мимолетни. Трябва да престана да си мечтая за деня, в който всичко ще е по-лесно. Защото истината е, че може и да стане по-лесно, но никога няма да бъде по-хубаво от настоящия момент. От настоящия момент, в който съм покрита със сополите и слюнките на моите дъщеричка. От настоящия момент, в който тези малки пухкави ръчички са обгърнали врата ми. Днес всичко е перфектно. „Един ден“ ще си правя педикюра и ще се къпя сама. Един ден ще имам време за себе си. Но днес се отдавам на тях. Уморена съм, мръсна съм. Но и съм обичана. При това много.

Трябва да тръгвам. Някой има нужда от мен.