В момента, в който минава 40, тя забелязва как ролите, които ѝ предлагат, се променят – директно отражение на отношението, което Холивуд и обществото като цяло имат към по-зрелите жени.
Когато бях на 40, само за едно лято получих три предложения за вещици. И си помислих, "Окей, това е то. Ставаш на 40 и, боже мой". Единствената причина да имам кариера на 64 е това, че имах хитове във втората половина от живота си. Открих, че след определени филми, зрителите не са такива възрастофоби. Те са готови и доволни от подобно нещо.
Едва след като започва да играе роли на силни, независими, по-възрастни жени като Миранда Пристли в „Дяволът носи Прада“, Стрийп получава най-голямо признание и ролите на по-възрасти жени стават още по-желани. Като се има предвид, че днес тя е една от най-прочутите американски актриси, кариерата и отношението на Стрийп е помогнало за промяната в холивудския начин на мислене. Тя не спира да работи по проектиот типа на The Writers Lab, в който тя е ментор на жени, които стават сценаристи на възраст над 40.
Разбирането, което има Стрийп за дискиминацията, пред която са изправени по-възрастните жени, се оказва от ползва за промяната на ейджистките нагласи в обществото. И докато възрастта и остаряването са плашещи за мнозина, посланието, което тя излъчва, е че никога не е твърде късно – никога не е твърде късно да продължите да следвате мечтата си, или дори да последвате мечтата, която винаги сте имали. Не оставяйте другите да ви спрат да живеете живота си – и не превръщайте мненията им в причина да не бъдете щастливи.
