Международен ден в памет на жертвите на робството

Събития от датата
 

•     1244 г. — Турската армия превзема Йерусалим.
•     1305 г. — Екзекутиран е шотландския национален герой Уилям Уолъс.
•     1328 г. — Състои се коронацията на Филип VI.
•     1382 г. — Руската войска използва за първи път артилерия при отбраната на Москва от татарите.
•     1514 г. — Османските войски побеждават сефевидите в Битката при Чалдиран и придобиват контрол над източна Мала Азия и северен Ирак.
•     1572 г. — Късно вечерта в Париж започва масов погром на хугеноти, известен като Вартоломеевата нощ.
•     1770 г. — Джеймс Кук обявява Австралия за колония на Англия.
•     1799 г. — Наполеон напуска Египет и се завръща във Франция.
•     1839 г. — Обединеното кралство анексира Хонконг.
•     1866 г. — Австро-пруската война приключва с подписването на Пражки договор, съгласно който Венеция е предадена на Италия.
•     1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Води се най-тежкият бой по време на Шипченскатата битка (11 август стар стил).
•     1914 г. — Първата световна война: Япония обявява война на Германия и бомбардира Циндао в Китай.
•     1921 г. — Файсал I е коронован за крал на Ирак.
•     1924 г. — Разстоянието между Земята и Марс е най-малко — за последен път е било такова през 10 век.
•     1927 г. — Никола Сако и Бартоломео Ванцети са екзекутирани на електрически стол в Масачузетс.
•     1935 г. — На кулите на Кремъл са поставени рубинови петолъчки.
•     1939 г. — Втора световна война: Нацистка Германия и СССР подписват Пакт за ненападение в Москва. В секретно допълнение Балтийските страни, Финландия и Полша са поделени между двете държави.
•     1940 г. — Втора световна война: Германия започва бомбардировки над Лондон.
•     1942 г. — Втора световна война: Започва Битката при Сталинград, продължила шест месеца.
•     1943 г. — Втората световна война: С победа на Червената армия завършва битката при Курската дъга — най-голямата танкова битка в историята.
•     1943 г. — След вечеря в италианското посолство в София, Цар Борис III е открит на сутринта в безсъзнание след силно повръщане.
•     1944 г. — Втора световна война: Освободена е Марсилия.
•     1944 г. — Втора световна война: Министър-председателят на Румъния Йон Антонеску е арестуван и е установено ново правителство; Румъния излиза от войната срещу Русия и се присъединява към Съюзниците.
•     1960 г. — В Екваториална Гвинея е заловена най-голямата жаба (3,3 kg).
•     1979 г. — Балетистът от Болшой театър Александър Годунов получава политическо убежище в САЩ.
•     1989 г. — Пеещата революция: Приблизително 2 милиона граждани на Литва, Латвия и Естония се хващат за ръце на пътя Вилнюс - Талин и образуват 600 км жива верига на свободата, в протест на 50-годишнината от включването им в СССР след съветско-нацисткия Пакт за ненападение.
•     1990 г. — Армения обявява своята независимост от СССР.
•     1990 г. — Източна Германия и Западна Германия обявяват, че ще се обединят на 3 октомври същата година.
•     1990 г. — Саддам Хюсеин се появява по иракската национална телевизия със западни "гости" (всъщност заложници), в опит да предотврати Войната в Залива.
•     1991 г. — Борис Елцин обявява, че КПСС престава да съществува като политическа партия и се спира издаването на вестник Правда.
•     2006 г. — Левски (София) става първият български отбор, влязъл в групите на Шампионската лига.
•     2007 г. — Тим Хенман обявява на пресконференция в Ню Йорк, че ще се откаже от професионалния тенис.

Родени
 

•     686 г. — Карл Мартел, франкски майордом († 741 г.)
•     1740 г. — Иван VI, император на Русия († 1764 г.)
•     1741 г. — Жан-Франсоа Лаперуз, френски изследовател († 1788 г.)
•     1754 г. — Луи XVI, крал на Франция († 1793 г.)
•     1766 г. — Йохан Центуриус фон Хофмансег, германски биолог († 1849 г.)
•     1769 г. — Жорж Кювие, френски биолог († 1832 г.)
•     1776 г. — Хьоне Вронски, полски философ и математик († 1853 г.)
•     1777 г. — Аделаид Орлеанска, френска принцеса († 1847 г.)
•     1780 г. — Вартоломей Копитар, словенски филолог и библиограф († 1844 г.)
•     1803 г. — Гюстав Вапер, белгийски художник († 1874 г.)
•     1851 г. — Алоис Ирасек, чешки писател († 1930 г.)
•     1852 г. — Арнълд Тойнби, британски социален икономист († 1883 г.)
•     1856 г. — Леонтий Бенуа, руски архитект († 1928 г.)
•     1863 г. — Филип Чакъров, български революционер(† 1936 г.)
•     1864 г. — Елевтериос Венизелос, министър-председател на Гърция († 1936 г.)
•     1868 г. — Пол Отле, белгийски библиограф († 1944 г.)
•     1869 г. — Едгар Ли Мастърс, американски поет († 1950 г.)
•     1870 г. — Йордан Пиперката, български революционер († ? г.)
•     1880 г. — Александър Грин, руски писател († 1932 г.)
•     1887 г. — Алвин Хансен, американски икономист († 1975 г.)
•     1896 г. — Владимир Бъчваров, български лекар († 1955 г.)
•     1896 г. — Жак Рюеф, френски икономист († 1978 г.)
•     1899 г. — Албер Клод, белгийски биохимик, Нобелов лауреат през 1974 г. († 1983 г.)
•     1910 г. — Джузепе Меаца, италиански футболист(† 1979 г.)
•     1912 г. — Джийн Кели, американски танцьор(† 1996 г.)
•     1921 г. — Кенет Ароу, американски икономист, Нобелов лауреат
•     1922 г. — Иван Джуренов, български писател
•     1923 г. — Пейо Бербенлиев, български архитект,професор († 1999 г.)
•     1924 г. — Робърт Солоу, американски икономист, Нобелов лауреат през 1987 г.
•     1925 г. — Дончо Дончев (писател), български писател
•     1925 г. — Сулхан Цинцадзе, грузински композитор († 1991 г.)
•     1929 г. — Вера Майлс, американска актриса
•     1930 г. — Димитър Канушев, български театрален критик († 1993 г.)
•     1930 г. — Мишел Рокар, министър-председател на Франция
•     1931 г. — Хамилтън Смит, американски микробиолог, Нобелов лауреат през 1978 г.
•     1932 г. — Хуари Бумедиен, президент на Алжир († 1978 г.)
•     1933 г. — Йордан Хаджиев, български писател
•     1934 г. — Дора Смедовска, българска актриса
•     1940 г. — Николай Колев, български етнолог
•     1944 г. — Георги Стоилов, български политик
•     1945 г. — Исаяс Флорендо Бегония, филипински дипломат
•     1945 г. — Рита Павоне, италианска певица
•     1946 г. — Кейт Мун, британски рок музикант от The Who († 1978 г.)
•     1951 г. — Ахмад Кадиров, президент на Чечения († 2004 г.)
•     1956 г. — Андреас Фльор, германски математик († 1991 г.)
•     1965 г. — Илия Троянов, българо-германски писател
•     1966 г. — Чарли Бурман, английски актьор
•     1968 г. — Людмила Радкова, певица
•     1970 г. — Ривър Финикс, американски актьор († 1993 г.)
•     1971 г. — Деметрио Албертини, италиански футболист
•     1978 г. — Весела, българска поп-фолк певица
•     1978 г. — Георги Чиликов, български футболист
•     1978 г. — Коби Брайънт, американски баскетболист
•     1981 г. — Кармен Лувана, американска порно актриса
•     1984 г. — Глен Джонсън, английски футболист
•     1988 г. — Олга Говорцова, беларуска тенисистка

Починали
 

•     93 г. — Гней Юлий Агрикола, римски сенатор († 40 г.)
•     634 г. — Абу Бакр, арабски халиф (* ок. 573 г.)
•     1103 г. — Магнус III, крал на Норвегия (* 1073 г.)
•     1305 г. — Уилям Уолъс, шотландски национален герой (* ок. 1270)
•     1387 г. — Олав IV, крал на Дания и Норвегия (* 1370 г.)
•     1507 г. — Жан Молине, френски писател (* 1435 г.)
•     1628 г. — Джордж Вилиърз, английски държавник († 1592 г.)
•     1806 г. — Шарл дьо Кулон, френски физик (* 1736 г.)
•     1832 г. — Йохан Георг Ваглер, германски зоолог (* 1800 г.)
•     1846 г. — Вилхелм Кюхелбекер, руски писател — декабрист (* 1797 г.)
•     1863 г. — Михаил Шчепкин, руски драматичен актьор (* 1788 г.)
•     1900 г. — Кийотака Курода, министър-председател на Япония (* 1840 г.)
•     1923 г. — Лазар Ванков, български геолог (* 1867 г.)
•     1926 г. — Рудолфо Валентино, италиански киноактьор (* 1895 г.)
•     1927 г. — Саад Заглул Паша, египетски държавник (* 1860 г.)
•     1944 г. — Абдул Меджид II, османски халиф (* 1868 г.)
•     1948 г. — Иван Миларов, български писател и драматург (* 1850 г.)
•     1953 г. — Васил Ангелов, български революционер (* 1882 г.)
•     1979 г. — Стефан Пейчев, български актьор (* 1905 г.)
•     1980 г. — Герхард Ханапи, австрийски футболист (* 1929 г.)
•     1982 г. — Алберто Кавалканти, бразилски режисьор и продуцент (* 1897 г.)
•     1982 г. — Стандфорд Мур, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1972 г. (* 1913 г.)
•     1987 г. — Дидие Пирони, френски пилот от Ф1 (* 1952 г.)
•     1989 г. — Роналд Лейнг, шотландски психиатър (* 1927 г.)
•     1999 г. — Андрей Чапразов, български драматичен и киноактьор (* 1920 г.)
•     2005 г. — Чудомир Начев, български лекар (* 1936 г.)
•     2006 г. — Иван Абаджиев, български политик (* 1930 г.)
•     2009 г. — Александър Божков, български политик (* 1951 г.)
•     2012 г. — Максим Бурханларски, български математик - новатор (* 1935 г.)

Празници
 

•     ЮНЕСКО — Международен ден в памет на жертвите на робството и неговата забрана (по повод въстанието на робите в Санто Доминго, 22-23 август, 1791 г.)
•     Европейски съюз — Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма
•     Латвия — Ден на черните ленти (по повод пакта Рибентроп-Молотов от 1939 г.)
•     Румъния — Ден на освобождението от фашизма (1944 г.; до 1989 г. денят е национален празник)
•     Украйна — Ден на националния флаг

Източник: Уикипедия