6. „ Знам, че...“ или „Знам, че аз...“

Така казано извинение е опит до свеждане на мимимум на „глобалния“ характер на случилото се, като същевременно не признава вината за негативните последствия, които засягат други хора. Може да се приеме, че човек смирено признава вината си, но не става въпрос за извинение..
Например:
Знам, че не трябваше да го правя.
Знам, че понякога не съм тактичен.

7. „Ще се извиня, ако...“

Това е един вид извинение – благоволение.Може да го получите само, ако заслужавате и то при определени условия.
Например:
Ще ти се извиня, само ако и ти се извиниш.
Ще ти се извиня, само ако обещаеш, че никога повече няма да правиш така.

8. „Предполагам...“

Това е така нар. „призрачно извинение“.Само се намеква за необходимостта да се извинявам и въпреки това извинение няма.
Например:
Предполагам, че трябва да се извиня.
Предполагам, че очакваш да кажа, че се извинявам.

9. „Казаха ми да ти се ти се извиня...“

Абсолютно сигурно е, че това не е искрено извинение. Някой някого е посъветвал да го направи, но самият извиняващ се, не е убеде, че трябва.
Например:
Майка ти ми каза да ти се извиня.
Приятелите ме накараха да ти се извиня.

10. „Страхотно! Извинявай! Доволни ли сте сега?“

Това извинение е близко до обида. В него може да се открие дори заплаха.
Например:
Добре де, това е достатъчно, вече ти се извиних.

Искреното извинение има следните характеристики:

* Няма място за условия и опити за намаляване на вината.
* В него е съвсем очевидно, че човек разбира колко е докоснал чувствата на събеседника. Очевидно е също, че това не е безразлично към човека.
* Звучи угризение и вина
* Обещава да не действа така, че да наранява.
* Ако наистина искате да се извините, тогава първо трябва да изслушате човека, да чуете каква е ситуацията от негова гледна точка и да разберете как тя му е повлияла.

Източник: www.cluber.com.ua