Можем ли всъщност да се извиняваме?
Честното извинение може да възстанови доверието между хората и да заздрави раните. Фалшивите думи обаче само ще влошат ситуацията.
1. „Съжалявам, ако...“
Това е така нар. „условно извинение“. По принцип него не трябва да го наричаме пълноценно, тъй като само предполага, че нещо се е случило.
Например:
Съжалявам, ако съм направил нещо нередно.
Съжалявам, ако съм те обидил.
2. „Съжалявам, че...“
Всъщност това не е извинение, а думи, които позволяват на човек да прехвърли вината си към събеседника.
Например:
Съжалявам, че те обидих.
Съжалява, че мислиш, че съм направил нещо нередно.
Съжалявам, че мислиш за мен толкова лоши неща‘
3. „Съжалявам, но...“
Това е извинение, което се използва , когато постъпките са добри, дори прекрасни, но не лекува раните, нанесени преди.
Например:
Съжалявам, но вие прекалявате.
Съжалявам, но изглеждаш смешен за другите.
Съжалявам, но знаете, че никой не е перфектен.
4. „Аз просто...“
Това е извинение – оправдание. Неговата цел е да докаже, че неправилното поведение, причиняващо ви болка е напълно приемливо по определени причини.
Например:
Само се шегувах...
Просто се опитах да помогна.
Просто исках да те успокоя.
5. “Аз вече го казах ( вече го направих)
Това е извинение , чието повтаряне, обезценява всичко, казано преди него.
То предполага, че в даден момент, вече няма нищо, за което да се извиняваме. Например:
Съжалявам, но аз вече го казах.
Съжалявам, но аз вече се извиних за това милион пъти.