Имало едно време зелена жаба на черни и жълти петна. Тя живеела на зелена ливада до малка река. Играела си между камъните, прескачала от единия на другия бряг между растенията и билките, преследвала и похапвала малки насекоми.
Един ден, докато се приличала на камъните, жабата видяла едно много голямо животно. Това бил бял вол с огромни рога и дълга, силна опашка. Приближила жабата и го попитала:
— Как си станал толкова огромен, с такава дълга опашка?
— Бог ме е създал такъв — отговорил волът.
— А може ли и аз да стана голяма като теб? — продължила да пита жабата.
— Ами опитай...
Жабата започнала да се надува. Тялото й ставало малко по-голямо, а кожата й се изпъвала все повече и повече. Тогава тя попитала:
— Е, пораснах ли колкото теб?
— Не — отвърнал й волът. Жабата продължила да се надува.
— Ето, вече почти те достигнах.
— Никога няма да пораснеш колкото мен — възразил волът.
Жабата продължила да се напъва и надува, докато накрая се пръснала и умряла. Това се случило, защото не могла да приеме самата себе си.
