Един владетел много искал да разбере в какво е същността на силата. Затова наредил пратеници да се пръснат из цялата страна и да намерят най-силния човек.
Била обявена и награда – най-силният човек щял да получи един прекрасен кон, а сам да избере дали да е бял или черен.
Търсенето на царя се оказало много трудно. Пратениците обиколили села и градове, махали и отдалечени планински колиби, организирали състезания и надпревари, но не можели да намерят човек, който безпрекословно да се обяви за най-силния.
Вече почти се отчаяли търсачите, но се страхували да се върнат в двореца, без да са изпълнили заръката на господаря си. И един ден, стигнали до някакво село, където чули, че живее мъж като канара. Намерили дома му и видели с очите си, че човекът действително е колос. Ръцете му били като огромни здрави чукове, а като се изправил пред тях, царските пратеници се почувствали като малки кутрета пред огромен свиреп пес.
Разказали му с каква заръка идват и го уверили, че досега не са срещнали силен човек като него, но за да се убедят окончателно, го подложили на три изпитания.
Първото било да огъне с голи ръце една подкова. Взел я мъжът и на минутата я смачкал все едно че била мека глина. Второто, което искали да направи, било да изтръгне едно дебело дърво от земята. И с това се справил гигантът без особено усилие.
Оставало последното изпитание.
– Виждаме, че силата ти няма граници – казали царските пратеници. – Но можеш ли да преградиш реката? Ако успееш и в това, те обявяваме за най-силния човек в царството.
Отишъл мъжът при реката, взел един огромен речен камък, сложил го в средата и така изпълнил и последната задача.
Зарадвали се пратениците, че най-после са успели да изпълнят царското поръчение и казали:
– Ти наистина си олицетворение на силата! Тръгвай с нас, за да те представим на царя. Ти си най-силният човек в неговото владение. Там ще получиш своята награда – един прекрасен кон от царската конюшня. Ако искаш можеш да вземеш черен, ако искаш – бял. Ти избираш.
Приготвил се за път най-силният човек и точно преди да тръгне с царските пратеници, на прага се появила дребничка крехка жена, която заканително се провикнала след него:
– Ей, мъжо! Чух за наградата, която ще получиш. Да знаеш, че искам черен кон! Само имай късмет да избереш белия, лошо ти се пише! Ще си имаш работа с мен и горчиво ще съжаляваш!
Царските пратеници колебливо се обърнали към крехката жена. И отново се зачудили дали са намерили най-силния човек в царството...
Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото
