Науката потвърждава, че не заслужаваме да имаме куче. Досега се знаеше, че четириногото има потенциал да бъде най-верният ни другар, да разбира нашите чувства, да ни помага да се възстановим от психическа травма, дори да удължава живота ни. Според скорошно проучване, публикувано в списанието Learning & Behavior, съществува още нещо, което пухкавият приятел ни дава безвъзмездно.
Изследователите включват 34 кучета и техните стопани в експеримент, който има за цел да провери докъде биха стигнали четириногите, ако стопанинът им се окаже в опасност. И така, стопаните и кучетата са затворени в съседни помещения, разделени от една стъклена врата, която лесно може да бъде отворена с нос или лапа. Някои от стопаните трябва да се престорят, че изпитват силна болка и да крещят за помощ през 15 секунди. Останалите стопани трябва да припяват тихо песничка и също да викат за помощ през 15 секунди, но с напълно равен тон.
Резултатите показват това, което всеки стопанин на куче би предположил и без да е взел участие в експеримента. Повечето кучета в един или друг момент намират начин да отворят вратата и да отидат при своя стопанин, което говори за желанието им да бъдат с обичания човек, независимо дали е в опасност, или не. Но кучетата, които смятат, че стопанинът им наистина е в опасност, стигат цели 3 пъти по-бързо до него в сравнение с останалите.
Интересното е какво става с кучетата, които така и не отиват при собствениците си, въпреки че той стимулира ситуация, в която е изложен на опасност. Оказва се, че това изобщо не е проява на незаинтересованост, а тъкмо обратното. Кучетата, които така и не отварят вратата, са силно стресирани от болката, която изпитва техният стопанин, и обзети от паника и ужас, което е и причината да не предприемат нищо.
При всички случаи изследването показва, че кучето не само разбира чувствата на своя стопанин, а би направило всичко възможно, за да му се притече на помощ - също като Ласи, твърди водещият учен Емили Санфорд.
Цветелина Велчева по материали от iflscience.com
