Появата на бебето внася много нови щрихи в семейния бит, но те са не само светли – наред с възторга, радостта, любовта и умилението се сблъскваме с неразбиране, огорчение и обиди от страна на човека, който ни е най-близък и на когото най-много разчитаме.
Случва се да балансираме на ръба на скандала, което по никакъв начин не добавя към щастието на новоизпечени родители. Какво се иска? Малко повече разум и внимание, за да не изпадаме в ситуации, при които раздразнени и недоспали си отправяме упреци един на друг и изнервени от своята неопитност като майки и татковци измъчваме партньора със скандали и безкрайни спорове – защо при другите е така, а при нас - иначе.
Да видим кои са най-острите подводни камъни на родителството в първата година след раждането:
Без вина виновен
Тя: „Правиш всичко неправилно!“
Той: „Ти виждаш враг в мое лице!“
Мъжът мисли, че жена му постоянно го контролира – как държи шишето за мляко, как взема детето на ръце, как го слага да спи, дава му да разбере, че му няма доверие и го подценява като баща. Тя пък чувствам дискомфорта, който бебето изпитва, когато той не прави нещата както трябва и в такива моменти той ѝ го връчва с думите: „Щом знаеш по-добре, направи го сама.“
Решение
Излезте за малко от стаята, в която е таткото с бебето и опитайте спокойно да анализирате – с какво той е навредил на детето? Ако няма такова нещо, оставете ги да се оправят. „Важно е мъжете да намерят свой път и сами да преценят как да се справят с новите задачи, свързани с бебето“, казва детският психолог и шеф на програма за семейна терапия в Университета в Минесота, Уилям Дохърти. – „Майката от самото начало е с бебето и това ѝ помага да общува с него по най-естествен начин. За партньорът ви е важно да разбере, че му имате доверие, но сте готови да помогнете в критична ситуация. Кажете му: „Забелязах, че е по-лесно да сменям памперса , ако детето е в тази поза – пробвай, може и на теб така да ти е по-удобно.“
Това звучи като готовност да помогнете, а не като ултиматум, от който се подразбира, че сте недоволни как той се справя с бащините задължения.
За мъжете е много важно да решат сами как най-добре да се справят с новите за тях грижи.
Колко безчувствен баща
Тя: „Бебето плаче! Как можеш да си стоиш спокойно и да си гледаш в телефона?!“
Той: „Всички бебета плачат, то трябва да се успокои само.“
Някои майки много страдат, когато децата им плачат дълго – не са гладни, сухи са, наспали са се – какво става? В тези случаи най-често ги вземат на ръце, но мъжете не са на същото мнение. Според много от тях бебето трябва да се научи само да се успокоява, а това твърдение дразни майките – как така сами?!
Решение
Очевидно е, че мъжете и жените имат различно ниво на толерантност към детския плач. „Възможно е тази разлика да е корени в гените, като кара майките бързо да се отзовават на бебешките вопли“, смята детският психолог Ирина Чацкая. „Исторически погледнато, именно жените още преди векове е трябвало веднага да реагират на потребностите на детето и да им осигуряват спокойствие, докато мъжете са се занимавали с лов и търсене на храна. Ако майката се притеснява за бебето и мисли, че е необходимо веднага да се притече „на помощ“, точно така и трябва да постъпи.“
Продължава на страницата на Новите родители
