Знаете ли как най-лесно да прецените дали човек го бива в нещо? Невежите се фукат колко са велики, а майсторите разказват за бедствията, които са преживяли по пътя към съвършенството.
Техните истории са много по-забавни и образователни. Надявам се, че моята ще ви хареса и ще бъде полезна.
Цените опита, но не кой да е опит
Когато наемате служители, търсите опит, но не случаен опит. Хората на една и съща възраст са разполагали с еднакво време да натрупат такъв.
Вие обаче не се вълнувате колко часа някой е прекарал в ядене на бисквитки и сладолед. Интересуват ви хората, които са гасили пожари.
Искате и вие да се научите да гасите пожари, което значи, че сами сте изправени пред такива.
Последното ми бедствие и как то ми помогна да израсна
То няма нищо общо с рецесията, пропуснати разплащателни срокове, крещящи членове на борда или други подобни ситуации, с които съм се сблъсквал, но ми създаде сериозни главоболия в момент, когато бях особено уязвим.
Миналия уикенд се проведе вторият ми уебинар (уеб семинар). Целта ми е да предлагам стойност и да разказвам за онлайн курса, който водя.
От години преподавам на живо, но уебинарите са нещо ново. В тях участвам само аз, без помощници, без дубли – само слайдове за видео.
Първият ми уебинар мина по план и ме зареди с увереност.
По време на втория обаче, без предупреждение, хостинг услугата, която използвам, промени интерфейса си – факт, за който научих секунди преди уебинара. Всичко се обърка.
На един лаптоп, разположен до моя, се виждаше таймер, отброяващ секундите до началото на живото предаване. Изведнъж от него се понесе някакъв звук – гласът ми! Още преди семинарът да започне, вече чувах гласа си. Зрителите ме чуваха. Какво бях казал?
Преди това бях нервен, но в онзи момент можех да изпадна в паника... само че таймерът все още отброяваше. Имах по-малко от минута. Станалото – станало.
Когато започна живото видеопредаване, видях... разполовен екран, а на него – лицето си! Бях в тъмна стая, само с камерата на лаптопа.
Не бях подготвен. Изглеждах непрофесионално. В този момент трябваше да реша дали да продължавам, или да прекратя уебинара. Но хората ме гледаха, не можех да се откажа.
Заиграх се с настройките, опитвайки се да изкарам презентацията си на екрана. И без да искам затворих уебинара. Не можех да го рестартирам.
За да спася положението, влязох в сайта на услугата, насрочих нов уебинар и разпратих имейли на старите участници с надеждата да го намерят.
Интерфейсът не показваше присъстващите. Не знаех колко човека гледат. Как да разбера кога да започна? За щастие, някой ми изпрати съобщение.
