„Не“ на допълнителната работа

Още преди пандемията Световната здравна организация определи бърнаутът – дефиниран като хроничен стрес на работното място, като проблем, който не е бил успешно управляван. СЗО преписва повече от 745 хил. смъртни случаи на преумората от работа.

Трудно е да се каже „не“ на допълнителната работа, тъй като хората са социални същества, казва Дебора Грейсън Ригел автор на „Go to Help: 31 Strategies to Offer, Ask For, and Accept Help“.

„От зората на човечеството ние сме еволюирали така, че да работим заедно, за да защитаваме общността. Отговорът „не“ на молбата за помощ противоречи на разбирането ни за това какво означава да сме полезни и любезни, какво означава да си сътрудничим“, казва тя.

Напълно възможно е и да се страхуваме от щети за нашата репутация и за отношенията ни с другите, ако откажем да изпълним дадена задача. Тогава се питаме въпроси като“ „Ще се отрази ли негативно отказът ми на оценката на моето представяне в края на годината?“, „Ще започнат ли да ме приемат като човек, който не е екипен играч?“ и „Ако кажа „не“, ще ме потърсят ли отново, когато на хоризонта се открие нов и по-интересен проект?“.

Работата от разстояние също може да направи казването на „не“ по-трудно.

„Има загуба на видимост, когато не сте във физическа близост. Мисля, че казването на думичката „не“ в тези случаи е по-трудно, защото ни липсва част от релационната свързаност, която получаваме, когато се срещнем с някого в коридора или обядваме заедно“, добави той.

Защо трябва да казвате „не“

Въпреки че има много причини да се съпротивляваме срещу думичката „не“, не по-малко са причините да спрете да спрем да казваме „да“, категорична е Грейсън Ригел.

Най-важното е, че ако не се научите да отказвате допълнителни задача може постоянно да сте претоварени. „Истината е, че казването на „не“ не означава, че вашата работа ще се изпари и че репутацията ви ще бъде опетнена. Точно обратното, казването на „да“ на всяко искане създава прецедент, при който хората гледат на нас като на винаги налични и желаещи. Това може да има обратен ефект“, обяснява Грейсън Ригел.

„Когато не осъзнавате, че имате твърде много задължения, е много по-вероятно да правите грешки. Това вече може да нанесе щети върху вашата репутация, които се страхувате, че могат да последват от отказа“, добавя тя.

По думите й решението за това дали да се каже „да“ или „не“ зависи от отношенията и професионалното развитие на даден човек.

„Жените по-често биват питани за поемане на допълнителни задачи. Те също така казват „да“ по-често на задачи, които не са свързани с повишение. Това включва помнене на рождени дни, поръчване на торта, съставяне на протоколи за срещи. Това са неща, които не оказват положително влияние върху кариерното израстване на жената“, казва Грейсън Ригел.

Как да започнете да казвате „не“

Подобно на всяка промяна в поведението, за да свикнете с думичката „не“ трябва да започнете с малки стъпки, които не влияят на траекторията на вашата кариера. Например, ако колега ви попита дали бихте могли бързо да проверите нещо, а вие сте заети с нещо друго и нямате време, то ще ви е много по-лесно да му кажете „не“, отколкото ако искането идваше от вашия шеф.

„Това е нещо бързо и лесно, което може да свърши и някой друг. Започнете да казвате „не“ с на искания, които не крият голям риск за репутацията ви. Започнете с човек, който е по-вероятно да прояви разбиране“, обяснява Грейсън Ригел.

Следващата стъпка е да кажете „не“ на вашия шеф, като тя препоръчва за целта да проведете разговор с него.

„Представете отказа си по следния начин: „Искам да се уверя, че енергията и вниманието ми са насочени върху най-важните стратегически приоритети за тримесечието (или годината)“. Насочете разговора в посоката, че искате да кажете „да“ на най-важните задачи. След това попитайте шефа си: „Можете ли да ме насочите към най-важните ни задачи?“. Тогава ще постигнете консенсус по това кои са правилните неща, които трябва да се направят“, добавя тя.

Можете също да станете по-добри в казването на „не“, като си поставите кариерни цели. Това ще ви помогне да разберете в коя посока се движи вашата кариера. След това може да решите дали дадена задача е пречка по пътя ви към постигането на вашите цели.

„Понякога пътищата са вътрешни за организацията, като поемане на нови проекти и контактуването с нови хора. Ако нямате цел и не сте водили разговори за кариерата си с вашия мениджър ще ви бъде по-трудно да идентифицирате важните стъпки“, обяснява Грейсън Ригел.

Макар че по думите на Грейсън Ригел казването на „не“ става по-лесно с времето, трябва да сте наясно с това кога едно искане е молба и кога нареждане. „Молба е нещо, на което можете да кажете „да“ или „не“, а също и да отправите ответно предложение, като кажете „Не мога да направя това, но мога да направя това. Ако обаче става въпрос за нареждане, казването на „не“ не е вариант“, обяснява тя.

Стефани Воза за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз