Чувствате ли се гузни, когато си оставате вкъщи заради настинка?

Случва се и на най-амбициозните сред нас, и на най-големите работохолици: събуждате се посреднощ и усещате познатите симптоми… тежест в главата, слабост в краката, замаяност, позиви за повръщане, нямате нито настроение, нито сили да станете от леглото. Към това състояние, ако прибавим кашлица и температура, картинката става пълна.

Вместо да мислите с какво да се лекувате, започвате да се чудите как да станете от леглото, за да отидете на работа. Дори е възможно да стигнете до миенето на зъби и обличането.

Само че има един проблем: работохолиците се чудят какво по-напред да свършат през деня, в който уж са си останали у дома, за да се лекуват, вместо да се отпуснат, да си починат, да си изключат телефона и да поспят или да прочетат някоя дълго отлагана книга. Според скорошно проучване близо 80% от болните, които не отиват в офиса, се чувстват длъжни да работят от вкъщи, когато са болни. Защо се чувстваме притиснати да работим дори когато никой не ни принуждава да го правим?

Проучване от 2022 година, публикувано в списанието към Медицинскя университет в Тайба, показва, че учителите в Никарагуа например почти никога не си остават вкъщи, когато са болни. Това се дължи най-вече по икономически причини, но и от вътрешна необходимост да не се пропуска материал. През същата 2022 година в Швейцария се провежда проучване, според което близо 30% от началните учители не остават да се лекуват, когато са болни.

Какво означава гузна съвест по време на болест?

Гузната съвест ни пречи да си останем в леглото, когато всички симптоми крещят, че трябва да го направим. Вместо това предпочитаме да отидем на работа и евентуално да разпространим вируса сред колегите си само и само да потиснем чувството си на вина, самоубеждавайки се, че всъщност не сме болни, а леко понастинали. Любопитен факт обаче е, че същите тези хора биха гласували ПРОТИВ някой да ходи болни на работа. Откъде идва противоречието?

От години по света тече дебат по въпроса дали един служител трябва да си остане вкъщи, когато е болен, и всъщност как да бъде насърчен да го направи, докато се възстанови. Ейч ари от известни компании коментират, че хората все по-рядко си вземат болнични, а дори когато го правят, близо 80% от болните продължават да работят от вкъщи.

Нека поразсъждаваме – какво би се получило, ако един пациент се подготвя за операция, но няма квалифициран медицински персонал, който да се погрижи за него. да ходиш болен на работа е сигурен признак на нездравословен работохолизъм.

Въпреки че болните постоянно получават съвети да си останат вкъщи и да си обърнат внимание, работохолиците остават глухи за тези думи. Те убеждават другите и самите себе си, че са леко понастинали и изобщо не са болни. Общо взето за тях важи принципът, че щом имат достатъчно сили, за да се изправят на крака, значи могат да си вършат работата.

Психолозите в големите компании казват, че това е общ проблем, върху който трябва да се работи – тоест да се намери начин хората да бъдат успокоени и стимулирани да си останат вкъщи, за да се лекуват, а не за да работят.

И така, ето ни на сутринта, едва мърдащи, но приготвяме дрехите, сърбаме чай, гълтаме шепа витамини. И ако се приведем във вид и се включим онлайн на работа, започваме да се притесняваме, че шефът ще си помисли, че лъжем и преувеличаваме – изглеждаме почти нормално, значи имаме достатъчно сили, за да отидем в офиса. Трябва да се отбележи, че част от процеса на лекуване е да се отиде на лекар и да се поспи, за да възвърне силите си организмът. Как да стане това, ако мислим само за работа? Трябва да разберем, че няма как едновременно да бъдем хем добрият и отдаден служител, хем човекът, който се лекува. Тогава защо изпитваме вина, че сме болни? Вероятно отговорът се крие в страха да не компрометираме работата си, да не разочароваме другите или дори да не изгубим позицията си.

Нормално ли е да си ходим болни на работа?

Независимо дали се включваме на среща в „Зуум“, облекли се в представителни дрехи от кръста нагоре, или се стягаме и отиваме на работа, въпросът е: това ли е новото „нормално“?

Разумът крещи: НЕ! Работа винаги ще има. Не можете да свършите цялата работа на света. Но можете да обърнете внимание на себе си и на здравето си. един ден цялото това напрежение може да ви излезе през носа. Хората са казали, че ако някой никога не намира време за почивка, е много вероятно да му се наложи да намери време за болест.

Подобно поведение на служителите би трябвало да е и червена сигнална лампа за мениджърите – какво говори за компанията, ако служителите й ходят болни на работното си място? Защо го правят? От страх да не загубят мястото си? От искрена и неподправена любов към работния процес?