Една жена бе на около 50 - активна, жизнерадостна и успешна, добра във всичко, с което се захващаше: семейство, бизнес, приятелство... Само едно нещо я притесняваше - родителите ѝ.
Те сякаш бяха остарели бързо и рязко. Някога активни и жизнерадостни като нея, днес те неусетно се бяха превърнали във вещосъбирачи. Когато влетя в апартамента им - изпълнен с вехти аромати, планове и надежди - родителите ѝ я посрещнаха с тежката миризма на отдавна непроветрена стая и плесенясала храна.
Втурна се към хладилника, изстърга отдавна изсъхналата и мухлясала храна и го напълни с красиви буркани с готова за консумация храна от скъп ресторант.
Отиде до гардероба, закачи новите дрехи на закачалките, които им бе купила: риза за баща ѝ, халат за майка ѝ...
Родителите ѝ не ѝ противоречаха. Гледаха я и не казаха нищо.
А когато им дойде на гости след седмица и половина, бурканите с храна от ресторанта бяха останали недокоснати. До тях имаше зелева чорба, приготвена от миналогодишни лук и зеле. Родителите ѝ ядяха нея, а храната от ресторанта - не.
Таткото се беше облякъл с любимата си карирана риза, износена до лактите. Майка ѝ носеше любимия си скъсан и прешит халат. Новите дрехи, които бе купила, висяха недокоснати в гардероба.
Един ден жената не издържа. Тя взе зимното палто на мама с астраханска яка. "Мамо, ти го носиш от 20 години, ужасно е! От това палто са останали само спомени!" и го хвърли в кофата за боклук.
И вместо него ѝ даде кожух от лисица – мек и чисто нов. Майката го пробва.
- О, дъще – усмихна се тя. Свали го внимателно и го сложи на закачалка в гардероба.
- А сега го носи! – каза дъщеря ѝ, разцъфнала от щастие.
Майката почна една година по-късно. Докато преглеждаше гардероба ѝ, дъщеря ѝ се натъкна на един вързоп в дъното. В него се криеше грижливо сгънато палтото от лисица. Ново, с етикети. Никога не бе носено.
Дъщерята, която някога бе изхвърлила старото палто на майка си на боклука, заплака. Тя разбра, че цяла зима старата жена е излизала на улицата кой знае с какво. А може би въобще не е излизала.
***
Тази история ми беше разказана от един ученик. Сърцето ми се сви, докато я слушах - имах чувството, че ми разказва за моите собствени грешки, които съм направила с родителите си. И аз имах хладилник, от който изхвърлях остатъци.
- Това са пилешки кости за котките - обясняваше майка ми.
Тя хранеше котките в двора. И толкова дълго пазеше костите, че първоначално пакетите с развалено месо първо заемаха целия хладилник, а после и фризера.
Наставаше ужас, когато се опитвах да изхвърля старите им дрехи. Те ме гледаха с уплаха и примирение. Не бяха щастливи от действията им.
Виж още: 10 неща, които ще се променят, когато загубите родителите си
Аз обаче имах късмет: имах нещо, което може да се нарече примерни родители. Те бяха живели заедно в продължение на 71 години, приятелски, мирно и влюбено. Приеха моята помощ - както морална, така и финансова. Интересуваха се от живота ми. Но дори и с такива родители за пример понякога грешах.
Трудно е да разберем, че възрастните родители вече не са същите мама и татко, които ходеха на море или къмпинг с нас, бършеха сълзите си от умиление по време на представленията ни в детската градина или на тържеството по случай завършването ни в училище. Те са различни. И трябва да се отнасяте към тях по различен начин.
Създадох пет правила за себе си - не съм сигурна дали работят за всички (родителите са различни), но се надявам, че ще ви помогнат.
Не нарушавайте навиците на родителите си.
Наистина ли искате да изхвърлите старите дрехи на родителите си и да им купите нови? Купете няколко. Но направете така, че новата риза на татко да изглежда точно като старата, че новото палто на мама е със същия цвят като предишното ѝ.
Не плашете родителите си с разходите си.
Много хора стават стиснати на стари години. Купуването на нова вещ ги разстройва дори и наистина да са имали нужда от нея - те съжаляват, че е трябвало да похарчат тези пари. Ако я купите вие, ще съжаляват за вашите пари също толкова, колкото и за своите.
