Нейната майка не е обичала своя мъж - бащата на Оксана и е демонстрирала явно неуважение към него. Момичето винаги е заставало на страната на властната си и успешна майка и като нея е пренебрегвала баща си. След като завършва образованието си, Оксана се влюбва в добро момче от друг град – но как да замине и да остави майка си?
Невъзможно е да го направи. Омъжва се в своя град, вече без особена страст към мъжа, който искрено я обича. Но майката се меси толкова активно на младото семейство в домашната работа, в отношенията между двамата и във възпитанието на внука си, че съпругът не издържа и си отива.
Оксана остава сама с майка си, а после се омъжва отново за някакъв неудачник. Майката не харесва новия зет и се държи високомерно с него. А после, вече в напреднала възраст, майката се омъжва и води в дома на Оксана своя нов съпруг. Така на Оксана и нейния мъж се налага да помагат на възрастната двойка.
Новият съпруг на майката умира, майката отпада все повече и Оксана се грижи за нея, но го прави гневно, нервно, с неприязън, така, както се държи много стгрога майка към своето непослушно дете. Сега ѝ се отдава да командва – тя, която цял живот се е подчинявала.
Днес Оксана оплаква майка си и всички около нея са едва ли не длъжни да не забравят за нейната загуба. Жената, лишила дъщеря си от любовта на баща ѝ, съсипала първия ѝ брак и принудила я да се грижи за непознат възрастен мъж, е имала наглостта и да си отиде завинаги!
Потънала в скръб, дъщерята живее с чувство за вина – и своята собствена, и вината на майка ѝ към нея. Нещастна е и това е нейното оправдание. Дали тя обича своята непрежалима майка? Да, разбира се, но със странна любов, като жертва към своя мъчител.
Тези, които никога не са усетили дискомфорт в отношенията с майка си, нямат и понятие колко много млади жени страдат, защото осъзнават своята нелюбов към майките си и търсят изход от това непоносимо състояние.
От друга страна, не са малко и тези, успели да преболедуват разрушителното чувство за вина пред майката – вина за това, че не я обичат.
Жени, опитали да се избавят от мъчителния и противоестествен разрив с майка си, признават, че ако има лечение, то е временно, а болестта рецидивира. Едва ли е възможно да се разруши уникалната връзка майка-дъшеря.
От вината има спасение, ако се признае, ако се каже честно: "Мога да променя ситуацията, стига да проявя повече търпение, повече решителност, повече самостоятелност."
Осъзнаването на изчезналата любов към майките им е характерно за жени на 25-30 години - умни, отговорни, отговарящи сами за себе си и достатъчно силни, за да променят ситуацията към благоприятно развитие.
Има едно мощно лекарство, което се казва „Разбери и прости“.
Ако младата жена не може да се отърси от болката, че не обича майка си, че не може да преодолее безразличието или да усмири ненавистта си към нея, трябва да се опита да осъзнае, например с помощта на психоаналитик, защо се е стигнало до тези мрачни отношения.
Да признае чувствата си, да се освободи от болката - да не съди майка си, а на себе си да прости, схранявайки неутрална форма на отношения.
