Децата вероятно са единствените напълно добри същества на тази земя.
Лошо дете не съществува. Но съществува емоционално дете, което не знае как да се справи с чувствата си.
Гневът, импулсивността, нетърпеливостта са все нормални човешки чувства. Чувствителните деца (както впрочем и чувствителните възрастни) усещат тези емоции с по-голяма сила и съответно по-трудно ги преодоляват. За тях са нещо като огромна вълна, която сякаш ги залива и дави.
Децата не искат да реагират по начина, по който реагират. Не искат да тропат с крак, да крещят неудържимо, да хвърлят предмети, да се тръшкат на земята. И в повечето случаи след това съжаляват. Работата е там, че те просто нямат друг избор. Защото това е наша работа като родители – да им помагаме да се справят с чувствата си.
Караме ги да обещават, че повече няма да правят така, и те обещават. Но не знаят как да изпълнят обещанията, защото после идва следващата вълна, която ги потапя. И всичко се повтаря.
„Лошите“ деца изобщо не са лоши. Те са наранени, раздразнени, обидени, разочаровани, ядосани, но не са лоши. Това са деца, които имат нужда от нашата помощ – особено чувствителни и уязвими. Наша работа е да им помогнем да разпознават емоциите си, да се справят с тях и да израстват с всеки научен житейски урок. Те просто изразяват чувствата си по единствения начин, който познават.
Всяко дете е добро, когато му помогнем да бъде такова.
Цветелина Велчева
