Ние сме склонни да гледаме на успеха като на един вид лична победа, като на нещо, което трябва да постигнем, за да могат другите да разберат, че вече изкарваме повече пари или пък че сме достигнали определено ниво на власт и авторитет.
Истината за успеха е малко по-сложна.
След като постигнете нещо значимо и успеете да се задържите на върха за по-продължителен период, като например да основете компания или пък да достигнете до лидерска позиция във фирмата, в която работите от години, вие получавате временно усещане за удовлетвореност и задоволство. За кратко вие се чувствате наистина доволни от вашия живот и от това, което сте постигнали. Въпреки това обаче личният успех много често е за сметка на хората около вас – на вашите близки и приятели. Още повече, много често той не е толкова изпълващ и смислен, колкото очаквате. Причината за това са няколко мита за властта и успеха, които създават у нас погрешна представа за техния ефект върху живота ни. Ето и няколко от най-често срещаните:
1. Парите носят щастие
Нека започнем за може би най-базовият мит от поредицата. Макар че това е мантра, повтаряна от множество от най-богатите хора на планетата и най-успешните предприемачи, най-ценните преживявания в живота обикновено нямат нищо общо с парите и богатството. Може да не сте съгласни за с тази оценка, но най-добре е да попитате родител, който е гледал как неговото дете расте и се превръща в мъж или жена, човек, който е успял да открие своята половинка в живота и от дълги години двамата са неразделни, или пък някой, който е решил да се отдаде на борбата срещу бедността и да помага на колкото се може повече хора в неравностойно положение. Шансовете някои от тези хора да ви кажат, че парите носят щастие, не са особено големи. В дългосрочен план отношенията ни с хората са нещото, което настина може да даде смисъл на живота ни и да ни направи щастливи.
2. Човек се чувства по-добре, когато е по-успял от другите
Аз вярвах, че личният ми успех е най-важното нещо, към което трябва да се стремя. Мислех, че ако един ден успея да се изскача до върха на корпоративната стълбица и да покажа на всички останали, че съм успял в живота, най-накрая ще намеря смисъл и удовлетворение от това, което правя. След време обаче осъзнах, че личният ми успех не ме кара да се чувствам толкова добре, колкото когато виждам как моят екип разбива бариери и постига дори невъзможното. Истината е, че в момента съм в такъв период от моя живот, в който идеята за личния професионален успех е изгубила напълно своя чар. В крайна сметка прекомерния фокус върху егото води до игнориране на пренебрегване на света около нас.
