На 28 юли 1945 г. в Ню Йорк се случва трагичен инцидент. Бомбардировач B-25 Mitchell се разбива по случайност в Емпайър Стейт Билдинг, докато лети в гъста мъгла. 14 души загиват. Но именно историята на една от оцелелите - Бети Лу Оливър, продължава да привлича вниманието на хората вече почти 80 години. В онзи ден тя успява да измами смъртта два пъти, като втория оцелява в падащ асансьор.
Самолетът е трябвало да кацне на летище "Ла Гуардия", но не е могъл да се приземи заради мъглата. Пилотът поисква да кацне на летище Нюарк, което отвежда самолета през Манхатън. Смята се, че той прелита много близо до сградата Крайслер, след което пилотът, може би дезориентиран от мъглата, се отклонява от траектория, която отвежда машината директно в северната страна на Емпайър Стейт Билдинг.
В 9:40 ч. сутринта B-25 се удря в сградата между 78-ия и 80-ия етаж. Тримата души в самолета и 11 в сградата загиват. Възникналият пожар се разпространява из целия Емпайър Стейт Билдинг и е потушен за 40 минути; това е най-високият структурен пожар, който някога е бил овладяван от пожарникарите.
Структурната цялост на сградата не е нарушена, въпреки че единият двигател преминава през нея и пада върху художествено ателие на една пресечка разстояние, а другият, шасито и един от пътниците в самолета падат в една от асансьорните шахти.
По това време Бети Лу Оливър е била на 20 години и е работила като оператор на асансьор в сградата, който по време на удара се е намирал на 80-ия етаж и е бил неподвижен. Сблъсъкът е толкова силен, че я изхвърля от асансьора и при разпространението на огъня тя получава тежки изгаряния. След като до нея достигнат лекари и ѝ оказват първа помощ, тя е качена в друг асансьор, който се отправя към първия етаж. Хората нямат представа, че кабелите са повредени. Когато започва да се движи, кабелът се къса и асансьорът пада в продължение на 75 етажа.
Асансьорите имат множество кабели, които могат да издържат тежестта на повече от една кола, както и аварийни спирачки. Екстремните обстоятелства на събитието довеждат до множество повреди. Перфектна буря от лош късмет. Оливър е била в пълно съзнание и съобщава, че е имала чувството, че се е отделила от повърхността на асансьора и е трябвало да се държи за страните, за да не се рее в него.
Две неща вероятно са спасили живота ѝ в този ден. Първо, смята се, че въздушното налягане в тясната шахта е забавило пътя на асансьора към мазето; освен това той се е блъснал и в маслен буфер в дъното на шахтата, но буферът е преминал през пода.
Второ, в други доклади се споменава, че натрупаните на дъното кабели също са помогнали за смекчаването на удара. А може би тя е останала в легнало положение, докато се е хващала за страните, разпределяйки по-добре силите на удара по тялото си. Въпреки това Оливър не се измъква напълно невредима; тя съобщава за множество фрактури - в таза, гърба и врата.
Нужни са ѝ няколко месеца, за да се възстанови напълно и доживява до цели 74-годишна възраст. Явно, че в този ден не ѝ е било писано да си отиде.
Това не е най-дългото падане на асансьор, при което оцеляват хора (преди няколко години асансьор в Чикаго пропада 84 етажа, но в този конкретен случай заработва аварийното оборудване). Смята се обаче, че това е най-дългото свободно падане на асансьор, чийто пътник доживява да разкаже историята.
Източник: IFLScience
